Тя кимна.
Манум взе въже от раницата на Фарр и овърза брудуонеца, който бе започнал да се свестява. Стела донесе вода, в която Хал добави нещо от торбичката си с билки. Сетне той отиде до воина и започна да чисти кървящото му чело с напоена кърпа.
— Какво правиш!? — невярващо попита Фарр. — Ами ръката ми? Ами раната на Перду? Не сме ли достойни за вниманието ти?
Хал се извърна и изгледа винкулчанина открито:
— Ако не направя това, цялото ни пътуване ще е било напразно. Бъди спокоен! Скоро ще се погрижа и за вас.
Брудуонецът се бе свестил напълно и, макар все още замаян, знаеше, че се намира във вражески ръце; ала не показа страх, нито се опита да се освободи от въжетата. Може би беше безразличен към съдбата си. Може би знаеше, че лицето над него нямаше да нареди смъртта му. Изсъхналата ръка почисти раната на слепоочието му и я намаза с мехлем. Сетне сакатият се обърна към Фарр и Перду, за да се заеме с техните рани от битката.
Междувременно Манум стоеше над поваления воин с меча на Фарр в ръка, нежелаещ да се довери единствено на вървите. Ала това е само последователят, най-неопитният от всички. Къде са останалите? И къде е Лийт?
— Дадохме им да се разберат! — викна триумфиращо Кърр. Може би сега знаят как сме се чувствали на Покрития път!
До него Лийт протегна ръка. От другата страна на реката, мостът висеше с потопени във водата въжета, ала по тях се катереха две фигури.
— Все още се държат! — викна Уайра и тримата изтичаха до ръба на бездната.
Единият от брудуонците, по-горният, се държеше с една ръка, а другата висеше отстрани, очевидно счупена. Ала онзи под него бе невредим и неумолимо се изкачваше.
— Какво можем да сторим? — запита Лийт. — Останалите са в беда!
— Можем само да гледаме — отговори Кърр.
— Не! — провикна се Уайра. — Трябва да има начин да се прекоси реката, може би по-нагоре по течението! Не можем да позволим приятелите ни да бъдат надвити!
И с тези думи той потъна сред дърветата.
— Ще го последваме ли?
Кърр не отговори, изсумтявайки объркано, докато гледаше как воинът бавно се катери по моста, преквалифицирал се в стълба по стръмния склон на клисурата.
Около половин миля по-нагоре Уайра откри брод, където стените на клисурата се спускаха достатъчно, за да успее той да слезе до речното корито. Гърлото и гърдите му пламтяха от тичането; на няколко пъти щеше да се препъне в храсти и корени. Прегази бързите води и се покатери по другия бряг. Отчаяно искаше да стигне навреме, мислейки единствено за Стела, която не подозираше за заплахата, беззащитна срещу безмилостния воин, който може би тъкмо в този момент се надигаше над ръба…
Пред себе си, с крайчеца на окото, зърна светлина, видима само за него.
Лийт и Кърр останаха на източния край на моста, безпомощно гледайки развиващите се пред тях събития. Неразличими фигури се мяркаха на пътя, не можеше да се види дали принадлежат на приятел или на враг. Онова там беше брат му — Лийт щеше да познае силуета му навсякъде. Една фигура бе повалена, друга вдигна крив меч над нея; сетне и мечоносецът бе повален. Какво ставаше? Наблюдаването в безсилие бе много, много по-мъчително от която и да е битка. Без да продума, той се обърна и затича подир Уайра.
— Лийт! Върни се! — викна Кърр, ала звукът от търчащо сред храстите тяло затихна и фермерът остана сам.
Ех, тъй или иначе нищо не мога да сторя, помисли си, докато напрягаше очи да зърне нещо отвъд пропастта. Мъглата размиваше очертанията на фигурите, но можеше ясно да види двамата брудуонци, опитващи се да се изкатерят по моста. По-горната от двете, тази със счупената ръка или рамо, не бе напреднала. Другарят му бе непосредствено под него, изкачил се бързо и безпроблемно, ала пътят му нагоре бе запречен. За момент и двамата застинаха — очевидно разговаряха, предположи Кърр — сетне по-горната фигура отново опита да се покатери, ала не успя. Сетне, пред невярващия поглед на стареца, долната фигура се протегна, сграбчи и дръпна висящия над него черен ботуш. Брудуонецът се опита да се задържи, но този под него дръпна отново и воинът бавно полетя надолу, размазвайки се долу на скалите. Другият не губи време да поглежда към дъното, а продължи да се катери.