Натежалата снага на Уайра гореше, а крайниците отказваха да му се подчиняват. Ако само се бях поддържал в по-добра форма, помисли си, докато търчеше из гората. Пиенето ми отне силата. В този миг, докато прескачаше пореден протегнал се да го спъне корен, той взе твърдо решение — щеше да зареже бутилката и да се подготви за брак. Защото ще предложа на Стела, каза си, и тя ще каже „да“, ако оставя пиенето. Започна да му се вие свят. Ярката светлина пред очите му го затрудняваше да вижда. Ала той продължаваше напред. Знаеше само, че любимата му е в опасност, че тя щеше да бъде убита, ако той се забавеше.
Брудуонецът доближи върха на стълбата. Оставаше само още едно стъпало. Постави ръка на земята и започна да се набира. Отвъд клисурата, Кърр нададе предупредителен вик, ала той бе погълнат от разстоянието и рева на водите.
Мускулестото тяло на воина стъпи на земята. Пред себе си видя група, обградила повалена на пътя фигура в сива наметка. Не съм и очаквал друго. Младият глупак си заслужава смъртта и аз ще му я дам. Ала гибелта ще се стовари неочаквано и върху фалтанците. Отново понечи да събере черната си магия, ала откакто тази дръзновена атака бе започнала, не бе могъл да разчита на уменията си. Бе същият ефект, както когато Господарят, Неумиращият, прекъсваше връзката му с духовното битие чрез самото си присъствие. Ала това не бе възможно, по тези места нямаше магьосници, достойни да се наричат така. Нямаше значение; нямаше да има нужда от магия. Потъна в дърветата вдясно от пътя и започна с нечовешка предпазливост да се прокрадва към неподозиращите жертви, от които навело се над мях с вода момиче бе най-близо. Изтегли меча си. Жаждата за смърт пееше в ушите му, както винаги.
Уайра се олюля сред тунел от светлина, сетне се сблъска с дърво. Дърво ли беше? За миг визията му се изчисти. Пред него тъмна фигура лежеше повалена на земята. Разтърси глава; светлата пелена се раздипли. Брудуонски воин!
Моментално боецът скочи на крака и замахна. Уайра приклекна, ала беше прекалено бавен и острието описа ужасна рана по рамото и гърба му. Строполи се, удавен в океан от болка, бялата светлина го обгърна отново.
Водачът на брудуонците отново се обърна към пътеката. Избий ги до крак! Мечът му лъстеше за още кръв. Ето го момичето. Посегна да нанесе удар.
Докато ръката му се спускаше, нещо се удари в него и замахът му пропусна. С ругатни възстанови равновесието си.
— Стела! Внимавай! — долетя вик и Уайра се олюля напред. Отнякъде бе изнамерил сили отново да се изправи срещу брудуонеца, ала усилието му бе коствало прекалено. Дордето воинът скачаше на крака, за да се изправи срещу нападателя си, Уайра потъна в светлината и се строполи.
С изтерзан вик Стела се хвърли към поваления си любим, но Перду я сграбчи за ръката. Кривият меч изсвистя отново, пропускайки я на инчове. Феннито я дръпна настрана, но тя не можеше да откъсне очи от неподвижната фигура край пътя.
Чиста омраза струеше от брудуонеца, вцепенявайки надникналите в очите му. Един по един членовете на Компанията започнаха да отстъпват пред острието му. Само Хал не помръдна.
Манум се отдръпна от разкриващия се пред него ужас. Това беше водачът на брудуонците, капитан на Повелителите на страха, разкрил мощта си. Срещу него стоеше собственият му син, а Манум не можеше да принуди краката си да застанат до Хал. Бе го обзел ужас от брудуонците, усърдно подхранван от седмици и месеци страх. Не го гледай в очите! — изникна глас в ума му. Той насочи поглед зад воина и видя надежда.
Лийт тихо се появи иззад дърветата, с меч в ръка.
Брудуонецът бавно прекрачи тялото на Уайра и се приближи до вързаната фигура, лежаща безпомощно на пътя.
Лийт вървеше зад него, мечът се тресеше в ръката му.
Вързаният мъж се опита да предупреди водача си за опасността зад гърба му, но едва отворил уста и бе прекъснат.
— Спести си молитвите! — рече брудуонецът на общия език. — Умри, възхвалявайки Рушителя, а не с хленч на уста като някакво фалтанско животно!
Възнамеряваше враговете му да чуят и разберат, вероятно за да получат представа за собствената си очакваща ги орис. Вдигна меча.
Лийт стисна очи и с все сила заби оръжието си в гърба на воина. Триумфалното изражение на злото лице бе заменено с изненадано, сетне с такова на ярост. Краката отказаха да му се подчиняват. Опита се да изкрещи, но собствената му кръв го задави. Сетне падна назад, нанизвайки се още по-дълбоко. Животът го напусна със стон.