Мъжът кимна, очите му щяха да изскочат от орбитите си от ужас.
— За да поразя всяко съмнение, ще смачкам сърцето ти между пръстите си. Така.
Той стисна ръка.
Мина секунда, друга, сетне очите на мъжа изпъкнаха, а ръцете му замахнаха назад.
— Бъди свободен от съмнението, синко.
Всички чуха тихия глас, всички видяха как мъжът се мъчи да поеме дъх, мятайки се, като че ли това щеше да промени съдбата му. Падна на земята и конвулсиите му затихнаха.
— Някой изпитва ли съмнение все още?
Фигурата обгърна насъбралите се с поглед, а където се насочеха страховитите очи, тълпата замръзваше.
— Ти! Ти смяташ, че това е измама, че на тези мошеници е платено, за да се преструват! И ти! Ти поне вярваш, че това е магия, ала се съмняваш, че аз съм Неумиращият.
Две тела внезапно бидоха обгърнати от пламъци и макар писъците им да огласиха пристанището, близките им не посмяха да им се притекат на помощ.
Сега тонът на Рушителя зазвуча пропит с търпелива обич, подобно на строг баща, разговарящ с непокорна челяд.
— Мои своенравни деца! Не желая тъга сред вас, но предстоящото ни дело изисква пълното ни посвещаване. Древният ми враг е прогнил, уязвен от тази гнилота. Богатства извън пределите на въображението очакват ви, когато си възвърнем онуй, що ни принадлежи по право. Ала отслабени от съмнение люде не ще надвият Фалта. Трябва да изтръгна из корен нерешителността, гнилотата и съмнението изсред вас, същото трябва да сторите и вие. Насочете се неотменимо към целта. Останете ли верни, обещавам ви падението на Фалта!
Свитата му, очаквайки този момент, извика в отговор:
— Фалта е ваша! Фалта е ваша! — и на всички насъбрани се стори, че огромно множество изрази волята си.
— Фалта е ваша! Фалта е ваша! — присъединиха се всички, докато въздухът не затрепери от виковете.
Тогава Повелителят на Брудуо вдигна ръка и всички паднаха по лице и го боготвориха, доволни да останат живи.
Съвсем спокойно можеше да бъде глинена къщурка с накладен в средата огън, вместо пищната приемна в двореца на пълномощника; на Неумиращия му беше все едно. Бе съсредоточен, времето му наближаваше, а играчките от материалния свят, с които се бе забавлявал през дългите, мрачни години на укрепването си, вече не означаваха нищо за него. Не забелязваше обсипалите стените гоблени, описващи последователно триумфа му над Най-възвишения — речта на Площада на дъгата, вдигнатата до устните му шепа с Водата на живота; макар че ако си бе направил труда, щеше да забележи пълната липса на прах, което говореше или за изключително взискателна икономка, или за скорошното им изваждане от хранилището.
— Запали камината — заповяда; и пълномощникът на Малаю, най-могъщият човек в цялата провинция, се поклони като слуга в отговор на изложената воля.
— Господарю — осмели се един от помощниците. — Свещеният пламък е запален в…
— И все пак решавам да осветя синия огън тук — дойде тихият отговор. — Тук. Възразяваш ли? Има други, които могат да заемат мястото ти.
— Не, господарю, не възразявам.
Ако съществуваше някаква формула за оцеляване в кортежа на Повелителя на мрачината, то същината й се изразяваше в липсата на демонстрация на сила или слабост. Помощникът прецени, че този отговор ще е достатъчен, макар че запази тази си мисъл полуоформена, тъй като Неумиращият можеше да грабне нечии мисли с такава лекота, с каквато някой би загребал пяна от повърхността на застояло езеро.
— Донесете торбата ми. Лично ще проведа церемонията.
След миг поисканото лежеше в дланта му. Съдържаше само ефикасни химикали — нищо повече, макар малцина, с изключение на него самия, да знаеха за наличието им. Тази бледожълта течност във внимателно запушената стъкленица е изцедена от планински билки, растящи по склоновете на Алдраските планини; единствените хора, които знаеха тайната й, бяха умрели преди години. Това, далеч по-коварно, бе розовата пудра омат — смес от халюциногенни гъби и изсъхнала човешка кръв. Нейната тайна се състоеше в специалния начин, по който биваше събирана кръвта. Тази тайна бе позната на много места в Брудуо, защото Рушителят не можа да се отърве от всички.
Ала към друг мускал Неумиращият посегна; взе щипка син прах, чийто състав само той знаеше. Не си бе правил труда да му дава име. Всъщност прахът единствено улесняваше магията му. Защото глупците, наричащи себе си негови слуги, не знаеха, че магическата сила струи от самия изпълняващ. Преди две хиляди години Повелителят на Брудуо се бе посветил на изучаването й — и я бе овладял. Бе научил всичко. А наученото бе, че през вековете всички велики магьосници умирали млади. Бяха умрели, защото бяха изцедили силите си, остарявайки преждевременно. Разкрилите ужасната истина вече бяха прекалено пристрастени към силата, за да спрат да практикуват и не можеха да я оставят настрана, дори и за да спасят живота си.