— Къде е Лийт?
— И ние се чудехме същото — отвърна Фарр.
— Той изтича след Уайра насам.
— Видяхме го — рече Фарр. — Той пристигна малко след Уайра и наръга оня брудуонец в гърба. Сетне отиде да те доведе. Бяхме прекалено погълнати с Уайра и другия брудуонец, за да обърнем внимание. Не го ли видя?
Кърр поклати глава.
— Горите край реката са много гъсти. Напълно възможно е да сме се разминали и да не съм го видял.
Фарр се изправи.
— Сега какво? — рече, посочвайки към мъртвите. — Не можем да чакаме тук вечно.
— Щом Лийт разбере, че съм тръгнал от моста, ще се върне бързо — уверено отвърна старият фермер. — Ала първо да очистим мършата!
И преди някой да е помръднал, той завлачи тялото на брудуонския водител до ръба на склона и го ритна надолу.
— Подходящ край за такъв като него — рече, когато се върна задъхан, ала с триумфална усмивка. — Видях нещо, което вие не съзряхте — как той събори другаря си в реката, за да се спаси самият той от смърт. Сега лежи до онзи, когото сам предаде.
— Тогава нека почетем паметта на брат ми — каза Фарр. — Без значение колко неотложна е оставащата ни задача, трябва да му отдадем почит.
Тържествени и умълчани, членовете на Компанията вървяха по пътя, носейки тялото на Уайра на носило от клони и листа. Мълчаливо го положиха на кладата, куп сухи дърва, бързо натрупани край забития в земята меч.
Вцепенено, Фарр запали навосъчен фитил и приближи кладата. Изглежда толкова спокоен, толкова красив, помисли си. Той, който нивга не ще остарее. Какво откри в гората? Какъв отговор ти е дал спокойствието в такава насилствена смърт? Ако само можеше да промълвиш, братко, щеше да споделиш узнатото с мен.
Колебливо докосна с фитила кладата. Малък пламък бавно залази по клоните.
Компанията плачеше, докато огънят поглъщаше техния приятел и спасител. Само Стела не пророни сълза; опряна на здравата ръка на Перду, гледаше неразбиращо как кладата гори. Когато пращенето утихна, Кърр се провикна:
— Сбогом, приятелю! Леко пътуване!
— Дължа ти живота си — заговори Перду. — Трябваше да бъда аз. Благодаря ти.
Хал пристъпи напред:
— Смъртта ти съответстваше на същината ти — храбра и всеотдайна. Ще се срещнем отново в мястото, където светлината гори най-ярко.
Сакатият отдаде почит на пламъците.
Тъгата обгърна Фарр и той проплака:
— Уайра! Уайра! Казах ти да си стоиш вкъщи. О, братко! Съжалявам, братко! Прости ми! — сетне гласът му секна и той се отпусна на земята, ридаейки.
Времето се оправи, пролетта направи първите си крачки на север от мрачните Челюстни планини и вече нищо не пречеше на хауфута и отшелника да се отправят към Инструър. Напуснаха Бандитската пещера, веднага щом снегът се стопи, натоварили Уайзънт с провизии, включително суха храна и пемикан. Западният път бе спокоен по това време на годината и през Уитвества напредваха бързо. Тук пътят отсичаше северната граница на Плоня, едно от Шестнадесетте кралства, макар че много отдавна въпросното кралство не бе проявявало властта си по тези земи. Районът бе управляван от сбирщината търговци на кожи, известни като фодрами — негостоприемни люде със сурови лица, макар четиримата мъже, които Компанията бе срещнала, да опровергаваха това описание.
Пътуването с отшелника се оказа трудно изпитание за лулеанския водител, много по-трудно от грижите за него, защото мъжът в синя роба бе настоял да му разяснява мъгляви теологични подробности, независимо дали събеседникът му искаше да слуша за тях. За пръв път общителният хауфут си намери майстора в словесно сражение.
Вероятно бе грешка да разкрива на отшелника подробности за пътуването им, призна хауфутът. Може би ако бе запазил мълчание, потокът от въпроси нямаше да бъде тъй непрестанен. А може би не; отшелникът с еднаква охота се впускаше в обсъждането на всякакви въпроси. Никакви намеци за отегчителността на разговора не помагаха, и дори казани в прав текст думи не съумяваха да потушат разпалеността му. Вероятно наваксва за всички онези години в самота, реши хауфутът. Просто ми се ще да не бях аз слушателят!
Въздъхна мъчително — и сегашният разговор не бе по-различен от останалите.
— Искаш да ми кажеш, че съдбата на Фалта зависи от измислена митична фигура? — хауфутът бе озадачен.