— Не е измислена. Той съществува. Най-възвишеният ми каза за това преди години.
Загадъчният отшелник, възседнал тура, се поклащаше над хауфута.
— Но какво го прави толкова важен?
— Точно ти ме питаш това? — отвърна отшелникът. — Ти, който ми каза, че дори в този момент врагът на Фалта планира унищожението ни? Ти, който си пропътувал севера и с очите си видял падението на нявга гордите фалтанци до сган свидливи селяни?
— Какво би могъл да направи един човек?
— Той не е просто човек. Говорим за Десницата на Най-възвишения — онзи, който според мъдреците ще наследи земята и всичко, що е в нея.
— Значи има гръмко звание. И все пак си остава просто един човек. Какво може да направи?
Отшелникът се усмихна, за миг очовечил се отново.
— Може би ще направи някаква демонстрация на сила, нещо, което ще го отбележи като избраника.
— Но дали хората ще го гледат? Самият аз доскоро не бях чувал за него. Никой от мъдреците ни не го е споменавал! — хауфутът не криеше скептицизма си. То не че имаме големи мъдреци, додаде наум.
— Откъдето идвам, името на Десницата още не е забравено.
— И кое е това място?
— Родом съм от Мерциум, пристанище и столица на Строукс. Вчера ти казах, забрави ли? Там помним думите на Първородните.
— Строукс? Как се озова в пещера по границите на Фирейнс, на стотици мили разстояние?
— На стотици мили, ала пак не бе достатъчно далече от живота — отшелникът се изсмя. — Той ме откри и сега ме води към Инструър, яхнал див звяр. Кой може да спре подобна инерция? Кой може да избегне Десницата Божия?
— И какво се говори в Мерциум за Десницата?
— Не зная какво думат сега. Преди повече от двадесет години избягах от града на покварата и се отправих на север към Бандитската пещера. Може би все още говорят за старите пророчества, а може би — тук той се намръщи, усъмнен — може би са открили по-нови.
Преди половин хилядолетие мъж дошъл в града ни, самотен и нещастен, че той бил изгонен от Инструър за подклаждането на бунт. Последното управниците не знаели, иначе нямало да му позволят да остане, още по-малко да му предоставят място, откъдето да говори на хората на Мерциум. Ала те му позволили; и странникът от юга говорел за обещаващи надежда пророчества, посочващи спасител, който щял да отърве Фалта от леността и многобройните й прегрешения.
— Че отново ще дойде ден, когато Най-възвишеният отново ще слезе сред людете — рекъл пророкът. — И този ще бъде знакът: Десницата на Най-възвишения ще се въздигне и събере хора от всяка народност, та ще разпъне маса пред тях. На тази маса людете ще пируват заедно в хармония, Първороден и лозиан. От изтока и от запада ще дойдат, празнувайки победата над Рушителя, Неумиращия от Брудуо, и неговите Повелители на страха.
И Най-възвишеният сам ще слезе в света человешки, още веднъж огънят ще се изсипе, та на дългото изоставяне край да бъде положен. Готови бъдете, усърдно чакайте пришествието на Десницата, че той носи спасение.
Тъй рекъл пророкът.
Мерциум още тогава имал репутацията на зло място, седалище на гнилота и поквара, опряно на глупостта на спекулата и изкушението на плътта, не на възнагражденията на честния труд. Така малцина обръщали внимание на пророка, а след известно време бил прогонен от тържището. Ала семената вече покълвали и в дните след проповедите му мнозина изплашени се стичали при него, търсейки да получат миропомазване, което да ги предпази от греховете на съседите им и предстоящия съд. Бройката им неспирно растяла, докато накрая властта не взела мерки срещу тях, съзирайки в лицето им заплаха. Пророка хвърлили в зандан, а много от следовниците му били убити от тълпите. Ала надеждата не можела да бъде стъпкана. В крайна сметка, кметът на Мерциум наредил публично да екзекутират пророка, надявайки се тъй да възстанови реда. С последния си дъх храбрият гадател заръчал на следовниците си да се отрекат от насилието и да поверят доверието си на Десницата, който щял да ги спаси.
Ала последователите не го послушали и сражения били водени из улиците. Кметът помолил краля на Строукс, който в онези дни царувал в Инструър, да изпрати армията си. Тя пристигнала и съсякла всички наред, без да прави разлика между следовници на пророка и останалите, та мнозина намерили смъртта си. Десницата на Най-възвишения не ги спасила от съдбата им, тъй като сами си я били навлекли. Тъй движението замряло и за много години пророкът бил анатемосан от гражданите на Мерциум, макар името на Десницата да не било забравено. Оттогава благочестиви люде не са спрели да носят това име в сърцата си, чакайки времето на своето спасение.