— Хм — отвърна хауфутът. — А казали ли са какво е името му? Задачата ни би била пооблекчена, ако съумеехме да прехвърлим мръсната работа върху чудния спасител.
— Не си разбрал — рече отшелникът търпеливо. — Десницата е името му; друго пророкът не споменал.
— А откъде въпросният пророк се е сдобил с информацията? Звучи ми като агитатор.
Отшелникът изгледа остро фирейнчанина. Бе му предал историята, точно както баща му я бе разказал на него; винаги го бе разчувствала. Няма ли душа този човек? Нима очите ме лъжат?
— Получил си е заслуженото, ако питаш мен — продължи хауфутът. — Ако аз бях кмет на Мерциум, въобще нямаше да бъда толкова търпелив.
— Говориш лекомислено за неразбираеми от теб неща, друже мой — промълви отшелникът. — Пришествието на Десницата наближава. Той е по-близо до теб, отколкото си мислиш. Само чакам разрешение да говоря по-ясно, ала спокойно мога да разкрия следното: зная кой е той, срещнах се с него.
— Пещерата ти е често посещавана, нали? — хауфутът напразно се опита да скрие сарказма в гласа си. Ала опитът му да подтикне отшелника постигна обратния ефект — русият замлъкна и отказваше да говори повече по темата.
Предполагам трябва да съм благодарен за настъпилата тишина, помисли си едрият мъж. Пълни глупости, без съмнение. Ала потисна спомените си за Часовоя Кроптър.
И отново тишина се възцари из Уитвества. Със сегашната скорост щяха да са им нужни два — вероятно три — месеца, преди да достигнат Инструър, храната едва щеше да им стигне за минимални дажби. Хауфутът въздъхна и погледна надолу към колана си — не само, че за пръв път от години можа да го види, но бе ужасен да забележи, че го бе стегнал цели три дупки. Надявам се отшелникът да е прав, помисли си печално, че обитателите на гората са приятелски настроени. В момента силно се нуждая от гостоприемство!
Мислите му се насочиха към Компанията. Със сигурност по това време вече бяха успели или срещнали провал и по пътя щеше да попадне на някакъв знак, разкриващ съдбата им. До този момент нямаше нищо. Хауфутът се бе уморил от мистицизма на отшелника и копнееше да бъде с другите.
Уайра вече не бе част от Компанията, оставил след себе си спомена за смях, любезност, неизмерима храброст. За известно време всеки бе потънал в мислите си.
Когато димът от кладата започна да намалява, Манум се изправи.
— Лийт вече би трябвало да се е върнал? — рече той, без да прикрива притеснението в гласа си. — Може би трябва да организираме търсене?
— Тихо! — просъска Перду. — Чувам нещо между дърветата Компанията едва свари да се изправи, когато иззад дърветата наизскачаха фигури с мечове в ръка. Брудуонците! Ала там лежеше вързан пленникът, значи победата им е била реалност. Всичко това се случи за миг. Сетне очите им се върнаха върху нападателите и фермерът се поуспокои при осъзнаването, че тези мъже бяха фодрами.
— Не мърдайте! — провикна се един от тях. Бяха към тридесетина, ниски, облечени в зелено. На хората от крайбрежието се сториха като братовчеди на търговците на кожи, с които наскоро се бяха сприятелили. Кърр напразно подири сред тях лидера, белязания, парцаливия и високия.
— Доведете началството! — един от тях, почти момче, бързо изчезна измежду дърветата.
Очевидният водач на фодрамите излая нова заповед от сенките:
— Обезоръжете нашествениците!
Сурови мъже се втурнаха напред.
— Не ви мислим злото — заговори Кърр, протегнал ръце с вдигнати към небето длани в знак на мир. Мъжете се поколебаха, сетне спряха.
— Пуснете ни да минем — продължи фермерът. — Ние пътуваме по Западния път и сме защитени от договорка. Имаме спешна работа и току-що се бихме…
— Тишина! — сериозен мъж, нисък дори за фодрам, пристъпи напред. — Вие не сте уайдузи, това е видно. Кои сте и защо навлизате в земите на фодрамите?
Кърр не бе впечатлен от натрапчивостта му.
— Свикнали сме на по-учтиво отношение от фодрамите — отвърна кратко.
— Имате късмет, че изобщо говорим с вас! Уайдузки нашественици нападнаха, убиха и плениха много фодрами, нещо, което не се бе случвало от дълги години. По следите им сме и дойдохме да разследваме дима от огъня ви. Сега, бързо, защото не можем да губим време. Защо да пощадяваме живота ви?