— Кои са тези уайдузи и защо взимат пленници? — запита Перду.
— Варвари — отвърна лидерът разпалено. — Живеят далеч на юг оттук.
— Тогава какво търсят на север?
— Не знаем. Но се случва да нападат земите ни, задигайки посевите и животните ни.
— Земите ви? — рече Манум. — Те биха оспорили това! Отдавна са обитавали тези места, още преди Първородните.
— Ала сега ние живеем тук и те нямат право да ни нападат по този начин. Нима оправдаваш поведението им? — лидерът изгледа подозрително новоприсъединилия се член на Компанията, очевидно доскорошен пленник на брудуонците.
— Сега не е времето за подобни дискусии — внимателно отвърна Манум. — Ако те са пленили сина ми, мой дълг е да го спася. Предлагам да претърсим бреговете в продължение на час, сетне да поемем след нашествениците.
— И да изоставим предупреждаването на фалтанския съвет в Инструър? — невярващо запита Фарр. — След всичко, което преживяхме?
— Нима ти щеше да продължиш? — попита го Перду. — Мислех, че си се присъединил, за да отмъстиш на бащините убийци.
— Двама от семейството ми умряха заради плановете на брудуонците да нападнат Фалта! — сопна се Фарр. — Няма да стоя и да ги чакам да дойдат и изколят всички ни!
— Достатъчно, достатъчно — изстена Кърр. — Какво правим сега? Ако изчакваме още Лийт и се окаже, че е пленен, междувременно може да го завлекат твърде далеч. Ала няма да изоставим делото си. Трябва да продължим към Инструър колкото се може по-бързо.
— Не можем да чакаме, докато вземете решение — рече лидерът. — Трябва да проследим уайдузите и спасим хората си. Не познавате тези диваци; неотменима гибел очаква всички техни пленници в края на пътуването, а понякога и по-рано.
— Идвам с вас — заяви Манум. — Хванали са момчето ми, убеден съм.
— Както желаеш — отвърна фодрамецът. — Още един меч би бил от полза.
— Меч нямам — обяви Манум, — ала познавам уайдузите. Били ли сте в Клоувънхил?
Лидерът поклати глава.
— В такъв случай един Търговец може да ви е от полза.
Индретт въздъхна дълбоко.
— Търговец! — лидерът вдигна вежди. — Истински Търговец действително ще ни бъде от полза, особено такъв, който познава неотбелязаните пътища на уайдузите.
— Остани с другите — настойчиво каза на жена си Манум. — Не разполагаш със силата за подобно пътуване.
— Нито пък ти — прошепна тя.
Часът бързо се изниза. Лийт не се намери. Докато фодрамите се приготвяха да тръгнат, Манум и Индретт се прегърнаха.
— Много скоро всички отново ще бъдем заедно — рече той. — И всичко ще си бъде както преди.
Тя зарови глава в косата му.
— Никога вече няма да бъда същата — рече тя с насълзени очи.
— Ще се видим в Инструър — обеща Манум. Поглеждайки към Индретт и Хал, каза:
— Грижете се добре един за друг.
Сетне се обърна и се отдалечи.
Метнат върху нечий гръб като чувал картофи, Лийт можеше да вижда много малко от случващото се около него. Заловилите го бързо се движеха сред гората, понякога подтичвайки, така че рядко можеше да повдигне глава достатъчно, за да види профучаващите край него дървета, храсти, мъхове и пролетни цветя.
За известно време бе в шок — в един момент бе опиянен, убил брудуонеца, спечелил голяма победа; в следващия миг бе грабнат, омотан и отнесен против волята си. Мятанията му само бяха накарали носителя му да го стиска по-силно. Не можеше да извика, защото устата му бе покрита с кърпа, здраво пристегната около долната част на лицето му. Може би това са фодрами, мислеше си с надежда Лийт. Ще ме освободят, когато осъзнаят грешката си. Ала нещо му подсказваше, че веселите фодрами не биха се държали така.
Без предупреждение спряха и бе захвърлен на земята с глух удар. Когато най-сетне съумя да надигне глава, видя, че се намира на широка, мъглива поляна, заобиколен от въоръжени с копия и сопи хора. До него имаше и други пленници, побледнели и уплашени мъже, жени и деца, някои наранени и кървящи. Пленниците са фодрами! — с ужас осъзна Лийт. Тогава какви бяха тези хора? Пред очите му докараха още пленници, всички със запушени усти. Трябва да има повече от стотина пленени!
Заповеди бяха излаяни на непознат език и бойците започнаха да обикалят вързаните. Някои накараха да се изправят и ги отведоха настрана, докато не се оформи група поне от двадесет, предимно млади мъже. Тъкмо когато помисли, че са приключили, един боец вдигна Лийт на крака и го изблъска при другите. Той бе почти скован от страх. Какво щяха да правят с него?