Лийт кимна неспокойно:
— Да, това означава името.
— Тогава чуй:
— Това е откъс от Арминия Скреуд, мъдрост на моите сънародници. Какво ще кажеш?
— Би ли повторил последния стих? — помоли Лийт. Виеше му се свят от глад и умора.
— „Дол-долин надежда крие“ — рече Фемандерак.
— Какво означава това?
— Това е предричане; предсказание, ако предпочиташ. Разкрива как Брудуо ще нападне Фалта и как Божията Десница ще се притече на помощ на фалтанци.
— Защо ми казваш това? Какво общо има Десницата Божия с Фирейнс?
— Надявах се ти да ми кажеш! — отвърна Фемандерак и се приведе. — Срещата с фирейнчанин не може да е съвпадение.
— Защо не? Все отнякъде трябваше да бъда.
— Не и когато съм прекосил света в дирене на огнената плащаница и долната долина. Вярваме, че настъпва времето на Арминия Скреуд, та дойдох да потърся Десницата Божия.
Лийт не можеше да се сдържа повече.
— Ще помогне ли, ако кажа, че родното ми селце се нарича Лулеа?
Видя как по лицето на Фемандерак се изписва разбиране.
— Значи правилно съм чул тогава! — доволно кимна. — Онзи стар глупак Пириний е бил прав! С години спореше, че „долна долина“ било име.
Лийт не разбираше и Фемандерак разясни:
— Стихът би имал смисъл, ако съществува място, наречено долна. Най-възвишеният още не ме е изоставил!
— Искаш да кажеш, че си пребродил света, само за да откриеш Лулеа?
Фемандерак кимна.
— Защо? Там няма нищо забележително!
— Нищо забележително? „Че Десница се прикрила“ значи, че още не е оповестила присъствието си. Ако пророчеството е вярно, точно подобни думи бих очаквал да чуя от теб.
— Чакай малко — скептично рече Лийт. — Не се ли споменаваше нещо и за предстояща поява на Десницата? В такъв случай, ако се беше случило нещо забележително, това също щеше да подкрепи думите ти!
Фемандерак се изсмя.
— Речено като истински философ — обяви той. — Кажи сега, защо селото ти се нарича така? Що за селяни биха живели под подобно принизено име?
Сега беше ред на Лийт да се изсмее, забравил затрудненото си положение в лицето на демонстрираното от съкилийника му вълнение.
— Изобщо не съм мислил за това му значение — възкликна. — Всъщност, дължи името си на факта, че се намира в дъното на голяма долина. Изобщо не е свързано със смирение. Всъщност, дори се гордеем със селото си. След потъването на Астора, Лулеа е най-крайното населено място по Западния път, а някои казват, че Фалтуейт Енд, точно край селото, е най-далечната точка на северозапад, където Първородните достигнали.
— Ъгълчето на света — промърмори Фемандерак.
— Моля?
— Още стихчета. Но не осъзнавах, че в „Словата на Хаутий“ се говори за Божията Десница.
— Чий слова? — запита Лийт.
— Чии. Чии слова — поправи го разсеяно Фемандерак, сякаш бе хауфут, поучаващ селските деца. — Сега да затворим кръга. Какво правиш в Дома на смъртта?
— Какво? — паникьосано запита Лийт. — Домът на смъртта? Мислех си, че щом ми дадат възможност да обясня, ще ме пуснат.
Фемандерак даде воля на смеха си — приятен, отекнал в килията звук.
— Няма да ти бъде даден шансът да говориш с когото и да било. Уайдузите не говорят езиците на чужденците. Ала не се притеснявай, не сме били събрани само за да добавим и своите кости към купчината на дъното на пропастта. Сподели — какво правиш тъй далеч от дома?
Зад гърба на Фемандерак слънчевата светлина гаснеше и през прозорчето започна да се процежда мрак. Думите на странника не успокоиха Лийт, ала му се искаше да говори. Двете седмици мълчание бяха събудили у него копнеж за нещо различно от сопнатия лай на мъчителите. А този Фемандерак говореше повече от интересно.
Така че той легна под зеблото и разказа на съкилийника си всичко, случило се от нощта на Средозимника насам. Очите на Фемандерак се разшириха, когато чу как родителите на Лийт били отвлечени от брудуонците и как селяните организирали спасителен отряд. Попиваше всяка дума от описанието на последното сражение на Западния път и ролята, която Лийт бе изиграл в него (опита се да не се превъзнася особено). Обясни как бил отвлечен в самия момент на победата и довлечен тук, без да знае защо. Отне му цяла вечност да разкаже историята, често спирайки да отговори на привидно незначителни въпроси.