Изморената Компания най-сетне достигна Виндстроп Хаус. Възнамеряваха да попълнят припасите си тук, както и да вземат летни дрехи, всичко това осигурено им от щедростта на лидера. Било възнаграждение за по-високата от очакваното печалба от продажбата на първите за сезона кожи, обясни им той.
На сутринта след пристигането си в търговското селище Кърр, Перду и Фарр споделяха умислена закуска. Времето бе започнало да се разваля, силни ветрове придърпваха дъждовни облаци от далечния север. Шибащите дървените сгради суграшица и градушка напомниха на пътниците, че им предстои сезонът на променливото време. Не беше ден за пътуване.
— Не вали сняг, обаче няма голяма разлика — печално рече Перду. — Учудвам се как брегаджиите търпите това.
Кърр повдигна вежди, но реши да замени отговора си с нова глътка бульон.
— По хълмовете на Винкулен става много студено — подчерта Фарр. — Или вече си забравил?
Феннито въздъхна:
— Забравил съм много неща, сред които и разумността. Сега трябва да съм на път към виддата, за да бъда отново със семейството си и вожда. Ала наместо това седя тук, нарушавайки дълга си към фенните, готвейки се да се отправя под ледените късове към град, чието име съм забравил след толкова години. Аз съм глупак.
— Може би всички сме такива — отговори възрастният фермер.
— Ако успеем да прекосим селцата в Трейка, съумеем да се промъкнем покрай прословутите рампартски обирджии и се преборим с бюрокращината на Деювър, може и да стигнем до Инструър. Ала кой ще ни повярва?
— Брудуонецът ни ще ги убеди — на Фарр не му харесваха тези неуверени приказки.
— Запознат съм с Желязната врата — рече Кърр. — Ще ни е нужно нещо много повече от брудуонец, за да я преодолеем. Ще имаме нужда от пари или влияние, а може би и от двете, и то в големи количества.
Навън суграшицата заплющя още по-силно върху закепенчените прозорци и той се намръщи.
— Искаш да кажеш, че трябва да си платим, за да предупредим Съвета на Фалта? Как е възможно това? — Фарр бе шашнат.
— Те не знаят, че носим важно предупреждение. За тях ще бъдем поредните молители, проявяващи претенции към парче земя или дял от наследство. Казват, че в Инструър политиката е изкуството на търпението.
— И защо не ни каза по-рано? — настояваше Фарр, в гласа му се долавяше нещо от старата пламенност. — Ако си прав, то каква надежда имаме?
— Имам връзки в града, хора, които могат да са ни от полза в уреждането на аудиенция.
— Връзки? — рече Перду, объркан. — Прощавай, но какви връзки във Великия град би могъл да има фермер от най-затънтения крайчец на Фалта?
Известно време Кърр разяснява за Часовоите, изразявайки надеждата си, че в Инструър организацията все още притежава известно влияние — ала запазвайки съмненията и страховете за себе си — докато вън градушката бе заменена от студен дъжд.
Бяха прекъснати от двете жени, Парлевааг и Индретт. Жената от Лулеа бе пребледняла и другата я подкрепяше. Двете седнаха тежко на масата.
— Индретт! — възкликна Кърр. — Не изглеждаш никак добре! Какво има?
— Болна съм — дрезгаво отвърна тя. — Простудила съм се.
— Това решава нещата — обяви фермерът. — Няма да продължаваме, докато времето не се оправи и Индретт не се възстанови. На всички ни се струпа много — а на Индретт повече от когото и да било — и имаме нужда от отдих. Така или иначе няма смисъл от бързане. Би било глупаво да си потрошим здравето до Инструър и стигайки там да не сме в състояние да поискаме аудиенция.
— Бих искала да изчакам няколко дни — рече Индретт, усилието от говоренето прорязало болезнени черти по изпитото й лице.
— Възможно е да получим новини за Манум и Лийт.
Възможно е, помисли си Кърр. Ала не е особено вероятно. Храбро, ала глупаво бе впускането в сърцевината на уайдузките земи в преследване на момче, което вероятно е било вече мъртво. И сега сме принудени да се оправяме без опита на Търговеца. Фермерът започна да брои наум: Манум, Лийт, Уайра, хауфута. Колцина още ще изгубим?