Фарр гневно пристъпи напред, ала протегнатата ръка на Кърр го спря.
— Мълчи си — изсъска през зъби фермерът. — Опитва се да ни ядоса.
— И успява — просъска в отговор Фарр.
— И как се озовахте тук тъй рано? — продължи младежът, окуражен от струпалите се старци, жадни за развлечение в скучния следобед. — Снега ли прекопахте или литнахте отгоре му? Ние бяхме задържани за една седмица на север.
— Спуснахме се по бързеите на Мосбанк — сопна се Фарр, преди Кърр да го спре. — Не е лошо като за пасажери, а?
Младежът изненадано отстъпи назад.
— Началникът бързеите ли е преминал? — запита той групата старци.
Те кимнаха.
Младежът подсвирна, сетне се обърна кръгом и отиде при другарите си, за да им помогне с товара.
Един от старците заговори:
— Извиняваме се за поведението му. Загуби баща си в бързеите миналата година. Оттогава не е същият.
Обади се друг възрастен фодрамец, играейки си с мекапала си:
— Обаче младокът беше прав за някои неща. Какво правят група западняци по Южния маршрут? И каква работа са имали край Щефл преди няколко дни? Точно по време на набезите на уайдузите. Върнаха се с различни хора от тези, с които потеглиха оттук. Говорете. Кой е мъжът със сивото наметало, онзи, когото държите в плен? Да не сте уайдузки шпиони?
Взираше се в тях с лукави очи, виждайки, че въпросите му са ударили целта.
— Да вървим — тихо каза Фарр.
— Не, трябва да изясним това — отвърна Кърр и си пое дълбоко въздух. Колко от истината беше безопасно да разкрие?
— Навлязохме в Уитвества по Западния път, за да преследваме главорези, отвлекли трима от приятелите ни. По границата на Фирейнс, близо до форт Брумал, срещнахме лидера и тримата му спътници, които ни предложиха да ни отведат до Виндстроп Хаус по пряк път. Оттам се отправихме към Щефл, където устроихме засада на престъпниците и освободихме приятелите си. Един от нас бе убит, уайдузите отвлякоха друг и трети от групата ни се присъедини към лидера ви, за да ги преследва. Ние се завърнахме във Виндстроп Хаус, за да се възстановим, не и без помощта на щедрото фодрамско гостоприемство.
Фермерът разпери широко ръце:
— Лидерът ви пътува седмици с нас. Той се убеди, че ние сме това, за което се представяме. Можете да го попитате, когато се завърне.
— Добре речено! — дойде отговорът. — Да, гостоприемството ни е щедро, за разлика от времето ни. Срамота, че не ни посетихте през есента. Тогава гората е в стихията си. Такива багри!
И разговорът се насочи към шеговити теми, тъй като всеки се стараеше да избягва разпалилото се напрежение.
С наближаването на вечерта, когато четиримата понечиха да си тръгнат, старецът с лукавите очи дойде при тях.
— Справихте се добре със затрудненията — рече той. — Макар да не излъгахте, очевидно не казахте всичко. Виждам, че зад всичко това има някаква голяма история, такава, каквато с удоволствие бих изслушал край огъня под звездите — той се изсмя. — Ала е лесно да се види, че историята още не е приключила. Чувам, че планирате да се отправите на юг към Станлоу и отвъд. Ако просто спасявахте приятелите си, щяхте да поемате обратно на запад. Надявам се един ден да я чуя цялата.
Кърр не знаеше какво да каже.
Старецът се изсмя тихо.
— Фуир аф химин! Вървете с благословията на Най-възвишения!
И преди да успеят да отговорят, той се върна при останалите.
— Това пък какво беше? — възкликна Фарр, почесвайки глава, гледайки как мъжът си говори със събеседниците си.
— Нямам представа — разтревожено отвърна Кърр. — Може би е добре, че потегляме утре.
Все още валеше, ала дъждът бе топъл и идваше от юг. Компанията вървеше по южния бряг на Мосбанк. Реката бе разширила корито и забавила течение, обагрена в кафяво от танина на листата. Виеше се на югоизток от Виндстроп Хаус надолу към Станлоу. Пътуването по принцип отнемаше две седмици, но Кърр го определи като триседмично заради нуждата от възстановяване от изтощителното преследване.
Пленникът им оставаше безмълвен, крачещ мълчаливо сред тях. Окървавената сива роба и качулката прикриваха заплахата на силата и гнева му. Очевидното му непознаване на общия език позволи на останалите да разговарят свободно помежду си. Ръцете му бяха стегнато вързани зад гърба, а глезените му бяха оковани. Постоянно бе наблюдаван. Фарр или Перду, двамата му пазачи, го хранеха и му помагаха да се облекчи. С изключение на това, присъствието му не бе отбелязвано.