Вечерта Куали дошъл да говори с верния си слуга и Стиггесбрийн му разказал за случилото се. Узнавайки причината за сбора, гневът на Куали бил разпален и дори новините за завършека му не го успокоили. Двамата говорили до късно през нощта, ледният им дъх загърнал равнините с гъста мъгла.
Хората очаквали напразно завръщането на посланика си.
— Какво ли се е случило? — питали се. Накрая решили да изпратят съгледвач, който да узнае за съдбата му.
И той поел през гъстата мъгла, невидим за обитателите на земята. Накрая стигнал до долината на сбора, ала не открил и следа от приятеля си. Тъкмо се канел да си тръгне, когато плътен глас изрекъл:
— Търсиш човека, който дойде на състоялия се тук сбор? Не дири повече; мъртъв е. Ето костите му.
Човекът коленичил край останките на своя събрат и заплакал.
— Кой стори това? — запитал той ледника.
— Обитателите на тази земя. Омразата им към людете не знае граници, те искат да очистят дори и южните земи от вас. Чух ги как планираха да ви нападнат. Искат да ви изтласкат в морето.
Стиггесбрийн се усмихнал, виждайки ефекта от лъжите си.
Човекът благодарил на глетчера за информацията и под прикритието на мрака се върнал при себеподобните си. Вечерта ледникът докладвал на господаря си за успешното развитие на хитростта им.
— Ако имаме късмет, хората ще нападнат обитателите на земите и всички ще се избият едни други — рекъл леденият език. Куали се засмял.
Още на другия ден огромна армия се задала от юг. Редици крачели из полята, дирейки онези, които планирали унищожението им. Новини за това достигнали до ушите на обитателите на земята, които разпратили шпиони.
— Простират се от изток до запад, от планините до морето — докладвали съгледвачите. — Никой не може да се изправи насреща им.
Обитателите побягнали ужасени, тичешком призовавайки божеството си на помощ. Куали побеснял при осъзнаването, че планът му се е провалил и че земята щяла да бъде завладяна от човеците.
Затова великият снежен бог призовал северния вятър, дал му ледени късове от обширните ледни плата и го пратил на юг с изрични заръки. И севернякът жестоко се спуснал над армията, сблъсквайки се с нея на голите полета. Людете от юга се съпротивлявали храбро, ала не били достоен противник на безжалостния северен вихър и замръзнали.
Тогава могъщият Куали се появил сред поклонниците си и изревал:
— Ето северната гора! — и смехът му не спрял да ехти из долини и хълмове в продължение на ден и половина, дордето обитателите трябвало да запушат уши, за да не оглушеят. Когато смехът утихнал, те погледнали към безчислената войска и що да видят — наистина обширна гора била поникнала на мястото на армията, всеки човек бил пуснал корени и прораснал с клони. И обитателите заликували, защото им се струвало, че врагът им е победен.
Ала мощта на бога, макар огромна, не била безгранична и той не съумял да вледени цялата армия. Много от южните редици избегнали северния вятър и се върнали на юг с тъжни новини. Зародила се нова увереност да завладеят северните земи, въпреки затрудненията.
— В крайна сметка, нашите братя ни предлагат защита срещу вихрите на Куали, дърва за строеж и огрев.
И тъй било решено следващата инвазия да бъде прикрита, за да не разбуди гнева на северния бог.
Обитателите на земята изследвали новата гора. Открили, че дърветата им предлагат прикритие и започнали да се множат под защитата на замразената войска. Чувайки за това, Куали щял да излезе от кожата си от гняв и бързо изпратил най-жестокия си зимен вихър срещу гората. Ала тя защитавала новите си обитатели, хора и животни, и Куали не могъл да ги докосне. А и с топлината си започнала да изтръгва земята от хватката на бога. Северният вятър отстъпил, огромното ледно плато започнало да се топи по краищата, настъпил голям топеж.
Побеснелият Куали се щурал из земите си в дирене на някакво оръжие, което да използва срещу гората, ала не открил нищо. Тогава, с примесен в гнева си страх от мощта на людете, той се оттеглил в крепостта си в Мирвидда, където дори хората не могли да достигнат. С оттеглянето си, богът отдръпнал мощта си от Гросберген, за да накаже Стиггесбрийн за проваления план. Оттогава огромният леден език бавно се топи.