— Приятели — прошепна тя с изчезването им, — верни мои приятели, сбогом. Не ще ви забравя отново.
Когато Индретт най-накрая стана от скалата, бледите пръсти на зората започваха да отмятат диамантената завивка на нощта. Звезда подир звезда изчезваха, потопени в обилната дневна светлина — символ, чието значение не й убягна. Изправи се и протегна схванати мускули, прогонвайки с масаж болката от десния лакът, където брудуонците я бяха ударили. Причинената от тях болка никога не потъва, помисли си тя.
В лагера имаше раздвижване. Индретт се намръщи, беше прекалено рано дори и за Хал, но някой бързо се движеше край раниците им. Не беше Хал, защото не накуцваше. Объркана, тя пристъпи напред. Намираше се на около петдесет ярда, когато фигурата се изправи, държейки нещо — меч — в ръка. Главата бе извърната настрани, ала наметката не можеше да бъде сбъркана.
Индретт нямаше време да се ужасява. За част от мига понечи да извика, ала се спря при мисълта какво можеше да стори брудуонецът на беззащитните пътници, докато те бавно се отърсваха от съня. Вместо това тя внимателно приклекна извън полезрението му, благодарна, че шумът на водата заглушава прокрадването й сред дърветата, докато търсеше нещо подходящо за въоръжаване. Камънаци и клони имаше в изобилие. Тя вдигна един тежък клон и особено зловещ на вид камък, сетне се огледа за прикритие.
Сивият силует продължаваше да рови из принадлежностите на Компанията. Индретт се зачуди колко време остава, преди фигурата да реши да използва меча си. Стрелваше се между дърветата, опитвайки се да се държи в сенките. Оставаха десет ярда.
Една от проснатите фигури се размърда в съня си, сетне изсумтя, разбуждайки се. Следовникът подскочи, сграбчил торба с провизии в едната си ръка и меча в другата. Индретт се втурна напред, ала твърде късно. Последователят вдигна оръжието си и замахна с ужасяваща сила към раздвижилата се фигура, върху която мечът се стовари с глух удар. Брудуонецът се отдръпна, обърна се и понечи да избяга. Миг по-късно Индретт влетя в лагера с камък в едната ръка и тояга в другата.
Последователят се обърна с лице към нея, отметнал качулката си назад, арогантно самоуверен, без следа от изненада. С плавно движение подскочи напред и нанесе удар. Тя се извъртя и острието нарани ръката й, принуждавайки я да изпусне камъка с болезнен вик.
Мечът отново разсече въздуха, ала този път викът дойде от брудуонеца, тъй като Индретт отрази удара му с клона. Понечи да атакува отново, ала останалите вече се раздвижваха и това го накара да промени решението си. Без да я изпуска от очи, пристъпи назад и взе торбата с провизии, която бе пуснал на земята. Сетне понечи да побегне, ала се изправи точно срещу изпуснатия от Индретт камък, понастоящем намиращ се в ръката на Фарр. Замах — и брудуонецът се стовари в безсъзнание на земята.
След миг в лагера цареше суматоха. Фарр стягаше здраво ръцете на следовника, докато Кърр, Перду, Парлевааг и Стела потриваха очи и се мъчеха да влязат в крак със събитията. Жената фенни шокирана притича до Индретт, чиято наранена ръка висеше безжизнено и кървеше обилно.
— Вържете го здраво! — излая Кърр, докато Фарр и Перду пристягаха въжетата толкова стегнато, че се впиха в месото. Фермерът дотича до Индретт и Парлевааг, която държеше високо вдигната ръката на предпоследната.
— Хал! — викна старецът. — Имаме работа за теб!
Ала завивките на Хал не се размърдаха.
— Убил го е, убил го е! — зави Индретт. — Оставете ме да го видя!
Тя се отскубна, дотича до сина си, спъна се и падна край огъня. Парлевааг се опита да й помогне да се изправи, ала другата жена бе загубила съзнание.
— Помогнете ми! — викна Кърр, докато отиваше към мястото, където лежеше Хал. В завивките имаше дълъг прорез. Фермерът нетърпеливо ги захвърли настрана.
— Хал! — провикна се той. — Добре ли си?
При отмахването на последните завивки тялото се извъртя настрана, ала друго движение не последва.
— Няма кръв — забеляза Перду. — Ала изглежда ранен. Какво се е случило?
— Нямам представа — отвърна Кърр със спадащо напрежение в гласа си, тъй като установи, че сакатият младеж диша. — Погледни — на челото му има белег. Бил е ударен с меч… този ли е?
Посочи към окървавеното острие до Фарр.
— За щастие това е бил мечът на Хал, ръждясал и захабен. Дори и брудуонецът не е имал достатъчно сила, за да пререже одеялата. Ала силата на удара трябва да го е зашеметила.