Търчаха боси по студения камък, без да срещнат противници. Необезпокоявани влязоха в Адунлок. За момент Фемандерак поспря, сетне взе решение и направи знак на Лийт да му помогне да дотъркалят каменната врата.
В долината боят не се развиваше добре за лидера и воините му. Седмина от хората му бяха паднали; фодрамите сега представляваха малък клин, вбит сред море от поне стотина уайдузи, които се бутаха един друг за шанса да ударят враговете си. Уайдузките водачи, застанали в тила на силите си, за да ги пришпорват напред, не можеха да повярват на късмета си. Всичко се нареждаше така великолепно! Тук, пред очите на Майката земя, нанасяха силен удар на омразните северни горяни. Самите богове бяха предали враговете в ръцете им.
Зад гърба на лидера долетя вик на изненада и болка, както и предупредителен рев. Макар да бе потънал в двубой с едър звяр, размахал топор, той рискува да погледне назад. Беда! Част от враговете бяха заобиколили фодрамите и нападаха в гръб. В сивата мрачина на безлунната вечер различаваше сенките да ги обгръщат, затварящи челюстите на капана. Бяха обградени.
Водачът на уайдузите изкрещя с ожесточена наслада. Клопката бе изпълнена безгрешно и сега щяха да довършат глупавите горяни без много жертви. Онези, които не можеха да вземат участие в битката, бяха пратени да заобиколят скалите и да нападнат фодрамите в гръб. Беше само въпрос на време.
— Повикайте жреца! — заповяда главатарят.
— Хелиг Холт го погълна, о, велики — отговори някой до него.
— Какво? Как така?
— Имало е битка с един от затворниците, водителю. Жрецът и един от пазачите са мъртви.
— Тогава довлечете некадърния адепт! Несъмнено ще го намерите в квартирите. Той не би си рискувал кожицата в подобна нощ! Доведете го! Клането не може да започне без подобаващата церемония!
Подчиненият затича по пътеката. Командващият се обърна към лейтенантите си, усмихна се и рече:
— Великата Майка земя подрежда нощта идеално. Смъртта на жреца е най-голямото благодеяние. Той беше стар и вироглав, не ми се подчиняваше. А мързеливият адепт е в ръцете ми.
Заповядай на воините да заобиколят фодрамите и да се оттеглят. Ще изпълним церемонията и след това ще ги довършим.
Манум бе принуден да гледа как синът му, заедно с още един мъж, тича нагоре по пътеката и потъва в крепостта. Между него и Лийт имаше над стотина уайдузки воини, а по билата на хълмовете търчаха и още. С натежало сърце гледаше как приятелите му, фодрамите, биват заобиколени. Не искаше да става свидетел на края им. Ала как да стигне до крепостта?
Адептът излезе надуто от прилежащите му помещения, твърдо решен да се наслади на първата от задаващите се безброй приятни задачи. С нескрито удоволствие бе посрещнал новините за смъртта на жреца; старият глупак бе тиранин, каращ го да върши по-голямата част от работата и обиращ всички благини за себе си. Ала сега щеше да е различно. Животът вече щеше да е сладък.
Провря дебелото си туловище през входа на второто ниво към външната пътека край Хелиг Холт. Макар по принцип този път да го побъркваше от страх, адептът се приготви да приеме ужаса като цена, която трябваше да плати за новопридобитата си сила. Месести пръсти нервно наместиха червената маска. В подобна нощ всичко трябваше да бъде изпипано.
Манум гледаше бойното поле. Уайдузите пристъпиха напред, принуждавайки фодрамите да отстъпят към обградилите ги противници, с което очистиха зоната около Хелиг Холт. Краят бе близо. Ала Търговецът виждаше само открилата се възможност. Стрелна се надолу по склона.
По средата на пътя адептът усети куражът му да се стопява. Чернотата от лявата му страна го придърпваше с ясно доловим всмукващ звук, шептейки с плътен, влажен глас. Твърде съм суеверен, помисли си той.
Някой се зададе по пътеката. Още по-зле, помисли адептът. Как ще се разминем на тази теснотия? Ала мъжът не възнамеряваше да се разминават. Моментално проблесна меч, посочил с върха си многобройните треперещи гуши на новия жрец.
— Тръгвай обратно! И пази тишина! — просъска Манум. Адептът не разбираше общия език, ала схвана смисъла на казаното. Треперещ от страх се обърна и закрачи обратно, с насочен в гърба меч.