Този мъж по-скоро пречи, отколкото да носи някаква полза, реши Манум. Не можеше да предаде желанията си на заложника. Бяха минали много години, откакто бе търгувал с уайдузите, в по-цивилизования юг край Толмен; в главата му бяха останали само откъслечни спомени от грубоватия език. Пък и изглеждаше, че в крепостта няма уайдузи, така че не се нуждаеше от този шишко. Отхвърли маската с ръба на меча си. Появилото се провиснало лице имаше нездрав цвят и беше изпотено от страх.
Не мога да го пусна, прецени Търговецът. Ще издаде присъствието ми на воините. Бе помогнал в местенето на големия камък, ала оттогава не бе допринесъл с нищо. Манум насочи пленника си надолу по каменното стълбище. По горните нива нямаше и следа от Лийт. Къде ли бе отишъл?
Заложникът направи жест към коридора. Това капан ли е или наистина има нещо, което иска да ми покаже? Помисли за момент. Няма да остана вечно неоткрит. Пое дълбок дъх, сетне накара мъжа в червена роба да тръгне напред, мотивирайки го с острието на меча.
Задънена улица! Лийт и Фемандерак достигнаха края на последния коридор, който по подобие на предните такива също нямаше изход.
Мисли, Лийт, мисли!
— Трябва да има изход! — процеди объркано той. Хванати като зайци в мрежа; да умрем набучени на мечове или да бъдем хвърлени в тази страховита яма. Не виждам какво му е въздигнатото на това.
Сетне мислите му се избистриха и той се замисли по-задълбочено над отшелника и думите му. Какви бяха първите му пророчески слова? Отекнаха като камбана в ума му: Видях те да стоиш гол на ръба на бездънна яма, пленник на зли люде. От двете ти страни имаше още заловени. Пленилите те ги блъскаха в пропастта. Единственият изход е да сграбчиш огъня.
Очите му се разшириха. Защо не се бе сетил за тези думи по-рано? Щеше ли да има сега някаква полза от тях? Бе избягал от пропастта, без да се „сграбчва огъня“ каквото и да означаваше това.
Ала беше ли избягал? Единственият изход е да сграбчиш огъня.
— Лийт! Погледни! — викна Фемандерак. В самия край на коридора, всечена във варовика, се намираше врата. Напълно кръгла, с диаметър поне десет фута, като очертанията й бяха съвсем тънки. Осветяваше я самотна факла.
— Отвори я! — ненужно викна като обезумял Лийт, изтичвайки до вече бутащия с все сили Фемандерак.
— Определено е отвор — обяви последният. — Долепи лице до цепнатината, лъха хладен въздух.
Заедно удряха по вратата, ала тя остана затворена. Разделиха се и започнаха да оглеждат голите, гладки стени в търсене на ключалка, дръжка или някакъв механизъм, с който да я отворят. Не откривайки нищо, Лийт отчаяно удари с дръжката на меча си по вратата. Тъй близко!
Тогава зад себе си чуха стъпки; някой слизаше по стълбите към коридора. Двамата се спогледаха ужасени.
— Дали да не се скрием в някоя стая? — прошепна Лийт.
— И после какво, да чакаме крепостта отново да се напълни? Трябва да открием ключа към вратата. Това е единственият изход.
Единственият изход, помисли си Лийт, дордето стъпките се приближаваха. Коридорът правеше лек завой, който ги скриваше от стълбището. Притиснаха се към стената, треперещи от страх, надявайки се по някакъв начин да останат незабелязани. Може би стъпките щяха да се насочат другаде. Може би ще спрат, преди да прекосят коридора. Лийт държеше меча си и хвърли поглед към очертаната в стената врата. Единственият изход! Стъпките стигнаха до основата на стълбището, сетне се насочиха към тях. Принадлежаха на повече от един човек. Щяха да ги открият само след миг. Единственият изход!
— Глупак! — прошепна Лийт, рязко изпускайки дъха си. — Единственият ни изход е огънят!
Той се стрелна край смаяния Фемандерак и посегна към факлата. За малко не я достигна.
— Помогни ми! — изсъска той. Моментално спътникът му се озова до него, осенен. Кльощавите му ръце хванаха факлата и я дръпнаха надолу. Без звук вратата се отвори. Двамата се шмугнаха вътре, попадайки в сумрачна пещера. Лийт се обърна и затвори вратата; тя се сля обратно със стената с тихо изщракване.
Фодрамите, сега не повече от двадесет на брой, бяха напълно заобиколени. Облегнаха се на мечовете си, някои дирещи смелостта да посрещнат неизбежната гибел, други прекалено изтощени, за да мислят за това. Многобройните трупове около тях свидетелстваха за яростта на битката.