— Не ще умрем за удоволствието на тези убийци — прошепна дрезгаво той. — Решили са да ни отнемат достойната смърт в битка, така че ние сами ще си я вземем! Няма да чакаме повече! На оръжие!
Хората му кимнаха одобрително и се приготвиха, без да показват признаци за това.
— Ще ударим предводителите им — продължи лидерът, — страхливи мъже, които отказват да се бият, а пращат войници да умират вместо тях. Ще ги научим да воюват! Атакувайте и не мислете за защита!
Хората му се събираха, оформяйки единен юмрук, готов да удари.
— Напред! — изрева Ейксхафт, вдигнал високо меч над главата си, последен отчаян сигнал за щурм. — Победа или смърт!
— Победа или смърт! — фодрамите подеха вика, прогърмял силно към смрачаващите се небеса. Втурнаха се към изненаданите уайдузи, чиито ръце почиваха разсеяно върху дръжките на мечовете, сметнали битката за вече спечелена.
— Нека това стане песен, пята край фодрамските огньове! — изрева Ейксхафт, докато си проправяха път към вражеските водители. — За славата на Уитвества!
Хората му се присъединиха към този призив и започнаха да изтласкват уайдузите към Хелиг Холт колкото със силата на мишците си, толкова и с мощта на гласовете си. Стоящите в тила им уайдузи най-сетне осъзнаха какво се случва и се втурнаха напред, ала вече не можеха да ги достигнат.
И последният водител на уайдузите падна, посечен от острието на Ейксхафт. Фодрамите си бяха пробили път досами Хелиг Холт и се чудеха на ширналата се пред тях пропаст, по-мрачна и по-смъртоносна и от най-черната нощ. Уайдузите осъзнаха шанса си и нападнаха притиснатите фодрами. Лидерът обърна хората си и ги поведе срещу нападателите. Вражеските редици се разбиха във фодрамите като в скала и отстъпиха назад.
Уайдузите се приготвиха за ново нападение. Този път Ейксхафт ги изчака и изтегли хората си настрана в последния възможен миг. Чернотата погълна много от неуспелите да спрат устрема си уайдузи, които крещяха, докато падаха в обятията на своята богиня.
— Наш ред! — изрева Ейксхафт и поведе воините си в яростен наплив, буквално помел враговете. Някои от уайдузите положиха оръжие и замолиха за милост, други бидоха посечени и смазани, а трети избягаха в горите, оплаквайки загубата на жреца и страхувайки се от гнева на северните горяни.
Фемандерак бе възнамерявал да преплуват под водата вира, да се скрият нейде на другия бряг и да изчакат, докато пещерата се очисти. Ала водата не му позволи да изпълни плана си. С непреодолима сила ги засмука надолу, все по-дълбоко и по-дълбоко в хладните си дълбини. Лийт се мъчеше да се освободи от течението, махайки с ръце и крака, ала не успя. До него Фемандерак се отпусна и се остави на струите да го носят. Поне отиваме някъде, сметна той. Стига да няма водопади.
Скалите се събираха около тях. Пред себе си Лийт можа да види процеп, очевидно прекалено тесен, за да може човек да се промуши през него. Ала мощното течение настоя, че трябва да се отправят към него и на Лийт не му бяха останали сили, с които да се противопостави, сериозно притеснен от липсата на въздух. Стрелна се през цепнатината, болезнено удряйки лакътя си. Зад него арфата на Фемандерак заседна.
Лийт не можеше да помогне на новия си приятел. Обърна се и се забори с течението, ала не можа да се приближи. Водата го отнасяше далеч от философа и след дълго лъкатушене из наводнени тунели го изхвърли на песъчлив бряг. Пое си няколко пъти въздух, сетне изгуби съзнание.
Претърсването край Хелиг Холт отне на фодрамите много ценни минути, докато накрая откриха търсеното.
— Насам! — долетя вик и Ейксхафт изтича до ръба на бездната. Тясна пътека се виеше надясно, изсечена в самата скала. Там откриха останалите фодрамски пленници. Бързо бяха отведени, все още замаяни от упойващата смес.
Ейксхафт прецени ситуацията. Бяха спасили деветима — от поне двадесетима пленени. Синът на Манум не беше сред тях, което несъмнено означаваше, че е бил хвърлен в дупката. Поне петнадесетима от бойците му бяха убити или смъртоносно ранени без изгледи да дочакат утрото. Струваше ли си това? Девет за петнадесет. Дали нямаше да е по-добре да си останем вкъщи? Не! — провикна се сърцето му. — Воините ми погинаха за достойна кауза. Живите ще живеят без вината, че са изоставили пленниците.