— Независимо дали ще седя или ще стоя, ти ще трябва да изслушаш логиката ми — изстреля Хал в отговор. Очите на стария фермер се отвориха широко: не бе очаквал съпротива. Раззина устата си да заговори, но Хал го изпревари. — Логика — гласът му остана категоричен, думите му отсечени. — Говориш за дилема, избор между две възможни действия. Това не е единствената възможна перспектива. По-скоро аз смятам, че разполагаме само с един-единствен избор, който има две цели. Чрез предприемането на въпросното действие и двете цели могат да бъдат реализирани.
Лийт усещаше гнева в гласа на брат си. Хал се разгневяваше бавно, но когато това станеше, бе непоклатим. Лийт го бе виждал да се случва със селяни, с родителите си, с него самия. Хал не се разгневяваше точно на самия човек; по-скоро се обиждаше на идеята, с която не бе съгласен — и търсеше начин да я срази. Лийт можеше искрено да каже, че никога не бе печелил спор с брат си. И ако Кърр възнамеряваше да дразни Хал с обиди, то трябваше да измисли нещо по-оригинално от „кьопчо“. Брат му бе изтърпял цял живот малтретиране, пряко и индиректно, и се бе научил да се справя.
— Наистина? — отвърна Кърр саркастично. — Може би великият учен ще сподели резултатите от своята логика?
Хауфутът изстена, очевидно съзнаващ, че трябва да се намеси, но същевременно в невъзможност да го стори.
Хал нямаше да позволи да бъде отклонен.
— Слушайте. Трябва да спасим Манум и Индретт и трябва да предупредим Съвета на Фалта за предстоящата брудуонска инвазия. Без значение дали можем да осъществим двете или не, това са целите ни, нали така? — обърна се към хауфута, който кимна.
— За изпълнението на втората цел ни липсва доказателство — тихо каза Хал. — Без доказателства, историята ни е просто приказка. Трябват ни доказателства. Така ли е?
Главата на хауфута отново изрази съгласие. Кърр остана неподвижен.
— Сега помислете: би ли могъл заловен вражески войник, заловен дълбоко на фалтанска територия брудуонец, да представлява подобно доказателство? Ако бъде убеден да говори, разбира се?
Поредно кимване, сетне хауфутът заговори внимателно:
— Ако разбирам накъде биеш… искаш да тръгнем след родителите ви и, освобождавайки ги, да заловим един от воините, когото да представим пред Съвета?
— Точно така — отвърна с равен глас Хал.
За момент се замислиха над думите му.
— Ами — рече хауфутът, — нищо не пречи да добавим още една невъзможност към списъка. Не че не виждам смисъл в казаното от теб. Но спасяването на родителите ти само по себе си е доста трудно, камо ли залавянето на един от убийците. Тези хора са нечовеци! Никак не ми хареса какво са направили в онова фавонско село.
Хал го изгледа право в очите.
— На мен също. Но не мога да измисля изключващ риска начин да сторим исканото от нас. Не се сещам за други, които да заемат мястото ни. И не се сещам как бихме могли да избегнем отговорността си пред Фалта и двамата от това село, без душите ни да увехнат далеч преди брудуонските армии да се озоват тук.
Дори Кърр изглеждаше замислен, макар да не бе отстъпил ни на инч.
— Има и нещо друго — Хал говореше внимателно, за да елиминира всяка възможност от неяснота. — Тук има още един неизслушан, чието сърце може да говори по-ясно и от най-внимателните ни разисквания. Ако той желае да изостави родителите си, така да бъде. Но можете ли вземете копнеещо за бащината обич сърце и да го умъртвите, премазвайки го със студените думи на разума, прекършвайки надеждата и посявайки семена на вина и предателство? Кой от вас би изоставил семейството си на жестока съдба и не би изпитвал съмнение през остатъка от живота си? Не бихте ли се опитали да ги спасите, макар опитът ви да е напразен? Ако не цените сърца като това, то — истина ви казвам — няма значение дали Фалта или Брудуо царува, защото вече сме пропаднали в гнилоч. Вслушайте се в синовното сърце. Нека то реши пътя ни.
Вниманието се премести върху Лийт. Той почувства всички погледи върху себе си; щеше му се да разполага с някакви красноречиви думи, които да изрече. Веднъж или дваж се опита да заговори, но нищо не се отрони от пресъхналата му уста.
— Е, момче? — внимателно запита Кърр.
— Не… не знам — заекна най-подир Лийт. — Поне… не зная какво искам — отпусна глава. — Не разбирам от Брудуо, армии, войни и съвети. Просто искам родителите си обратно — гласът му спадна до шепот и останалите трябваше да се напрягат, когато продължи. — Не искам да пострадат. Непрекъснато си мисля какво може да им се е случило. Не преставам да се надявам някой да стори нещо. Не можем ли да направим нещо? Не можем ли да върнем мама и татко? — внезапно лицето му пламна и дълго сдържаните сълзи се отприщиха.