Какво сте й сторили? — запита Лийт. — Да не искате да измръзне до смърт?
Мъжете изглежда го чуха. Изтеглиха мечове и се спуснаха към него. Синя светлина запулсира като разрастваща се рана между него и воините. Мамо! Татко! Бягайте! Бягайте! — закрещя той, докато брудуонците наближаваха. Сетне с вик мъжете се нахвърлиха отгоре му, всичко почерня и Лийт се изтръгна от съня.
Още не се бе отърсил от ужаса на кошмара, когато пътниците, вече седем на брой, се събраха пред странноприемницата. Хауфутът на Мьолкбридж стоеше в полусиянието на предутринта, за да ги изпрати. Кърр удряше поръбените си с кожа ботуши в замръзналата улица и мърмореше против студа. Тропането му, пръхтенето и цвиленето на конете бяха единствените разнесли се звуци.
Над главите им дребните звезди бяха започнали да избледняват, светлината им погълната от розовопръстата планинска зора. Облаците се бяха разчистили, но Фарр ги предупреди за този тип време.
— Никога не остава спокойно за дълго — коментира по обичайния си рязък начин. — Ще яздим срещу вятър през по-голямата част от деня. Ще достигнем Уиндрайз чак утре по залез. Трябваше да тръгнем по-рано.
Докато минаваха през финалните приготовления, Лийт си припомни комичната сцена, разиграла се в странноприемницата преди половин час. Хауфутът на Мьолкбридж им бе предложил да си изберат оръжия от селския склад. Всеки от лулеанците си бе избрал меч от купчината ръждясали и почупени реликви. Хауфутът избра пръв. Спря се на дълго, закривено острие, ала не успя да привърже колана на ножницата около обширния си пояс.
— Е, аз ще карам без меч — бе рекъл, доста по-весело, отколкото трябваше.
— О, не, не може — бе отвърнал колегата му и бе намерил парче въже, към което привързаха ножницата. Когато мечът бе привързан около кръста се оказа, че не стои прав. — По-малък меч! — бе проплакал едрият мъж и в крайна сметка се спря на късо и широко острие, не по-дълго от нож. Докато го размахваше тромаво, то почти се изгуби в едрите му лапи. Кърр не можа да се въздържи и бе избухнал в смях.
— Хубаво — бе изпуфтял хауфутът. — Ще бъда отмъстен в пустошта, когато вие замръзнете, дордето на мен ми е топличко.
Кърр избра здрав меч, изглеждащ неотдавна изработен. Бе нащърбен на две места близо до дръжката. Стела издърпа дълго острие от масата, но едва успяваше да го повдигне.
— Не се притеснявай — бе й казал сред избухналия смях Уайра, — никой от тях не би могъл да го носи. Това е декоративен меч.
Стела погледна с благодарност младия мъж от долината.
Хал се зарови дълбоко в купа, откривайки стари, ръждиви остриета.
— Тези ще свършат работа — бе възкликнал той, прибирайки едно в ножницата си. Взе друго и го подаде на Лийт. Изглеждаха леки, въпреки ръждата.
— Никаква работа няма да ви свършат подобни ръждясали стари остриета — бе им казал хауфутът на Лулеа.
— Напротив — бе отвърнал колегата му от Мьолкбридж. — Тези остриета са били изковани за войната срещу Брудуо и са били свидетели на конфликта между Мьолкбридж и Уиндрайз.
— Искаш да кажеш… — бе започнал Лийт.
— Да, те са на над хиляда години.
Лийт бе погледнал нащърбения си меч: струваше му се напълно възможно.
— Със сигурност би било по-добре да имаме нови мечове?
— Не — бе отвърнал младият водач. — Вече не можем да ги изработваме такива. Тези са истински остриета, с история.
Сетне фарсът бе започнал, когато един по един петимата брегаджии бяха се впуснали в мним бой. Хауфутът на Мьолкбридж бе гледал с усмивка на лице, а Фарр се бе изсмял открито.
— Да, определено ездачите са в опасност — беше заявил той. — Един поглед към вас, глупци, и ще умрат от смях.
— Тогава ще кръстя меча си — бе обявил непринудено Хал, държейки меча си високо, отбивайки необмислените думи на по-възрастния от братята Сторрсен. — Кръщавам това оръжие Реброгъделан!
Тази забележка бе предизвикала още вълни кикот, към които Лийт не се присъедини. Щеше му се той да е измислил остроумно име на оръжието си.
Сега, сред ледения утринен въздух, Лийт прокара пръсти по дръжката на ненаименувания си меч, неудобно увиснал на бедрото му. До този момент пътуването бе протекло като сън, нереален низ от събития, ала сега студеното оръжие до страната му говореше за опасност и смърт. Стегна се при мисълта: може би това е най-добрият начин.