— Последвали са ни, смятам — отвърна Уайра, — но моята догадка е, че са продължили по Айгелстроммен, вместо да следват Западния път в Долината на отдиха. Вероятно има път между долината на Айгел и двете дефилета, в които те ни причакваха.
— Ще се върнат ли? — потрепна хауфутът. — Може би ще доведат още хора?
— Не — отсече Кърр. — Не мисля така. Ако имаше още като тях в Уиндрайз, те щяха да ни нападнат с останалите. Пък и си мисля, че вече се страхуват от могъщите воини от Лулеа! — той се изсмя. Сторрсенови споделиха кикота му.
Започнаха да бъбрят за по-маловажни неща, но Лийт не се присъедини. Той наблюдаваше и слушаше като незасегнат зрител, още веднъж положен извън събитията. Отново и отново през осветената от огъня нощ видя очите на Стела да се насочват към сенките, където седяха братята Сторрсен.
Сивото и студено утро довлече със себе си сух сняг. Компанията бързо раздигна лагера. Съгласно съвета на Кърр, натовариха конете и всяко свободно кътче на раниците си с дървесина, в подготовка за студените нощи в откритата пустош.
Непрекъснато ще сме на открито в продължение на няколко дни — предупреди ги Уайра. — Конете ще се придвижват само на по десет-петнадесет мили в такова време. Рядко ще можем да ги яздим.
— Снегът като че спира — насърчително каза Стела.
Кърр промърмори нещо под носа си, чудейки се колко изостават от брудуонските ездачи.
— Проклета да е тази Витраин Уфтан, тъй наречената Долина на отдиха — ядно се провикна той.
— Давам й ново име — заяви Фарр. — От днес това вече е Геалла Дален — Долината на злобата.
Членовете на Компанията хвърлиха последен поглед към долината, в която се бяха сражавали с уиндрайзците; сетне насочиха ликове към югоизток, към пустошта, където ги очакваше обектът на преследването им.
Глава 9
Брейданската пустош
В късния следобед Компанията спря в подветрената страна на Килтънския праг. Тук младият Торрелстроммен се хвърляше надолу по сто фута каменни стъпала, обрамчени от стръмни, заснежени хълмове. Макар да не бе истински водопад и да притежаваше половината от водите на Глоумския праг, прагът Килтън все пак представляваше осезаема бариера между двете части на Торрелстроммен. Неспирно изменчивият поток оформяше мимолетни пенести форми и на Лийт му се струваше, че лице с широко разтворена уста бива заменено с очертанията на протегната ръка. Дебел лед стягаше бреговете на реката, все още не съумял да изстиска живота от буйния поток.
Докато младите разтоварваха конете, хауфутът и старият фермер се изкатериха по назъбена, но хлъзгава скала и се вгледаха над ръба на водопада към пустата горна долина. За да я достигне, Компанията трябваше да продължи по Западния път, тънка бяла ивица, виеща се колебливо по почти отвесния склон между тях и върха на прага.
— Слушай! — Кърр надвика шума на пенливите води.
Силен вятър шибаше планинските рамене над тях, издавайки обезпокоително близък до човешки рев звук. В моментите на затихване можеха да чуят грохота и тътена на падащите отломки, понякога наблизо, понякога по-далеч. Хауфутът обърса внезапно изпотените си ръце в наметалото си.
— Вятърът винаги ли вее така? — запита, свил ръка като фуния до ухото на Кърр.
— Винаги, тъй ми каза Уайра. Хората от Уиндрайз идват тук само в много спешни случаи. Имат си друг път до пущинаците.
— А ние можем ли да поемем по него? — запита с надежда хауфутът.
— Ще ни отведе далеч на изток в земите на видда, от които Брейданската пустош е само южна част. Там дълбокият сняг ще бъде най-малкият ни проблем; в онези земи дивите зверове и люде ще ни сметнат за лесна плячка. Пък и ако брудуонците са поели по този път, ние също трябва да го сторим.
Студеният вятър обгърна двамата мъже с лошо предчувствие.
— Какъв е този шум? — запита Стела. Тя се бе покатерила незабелязана на скалната платформа.
— Наричат го Килт Кийнинг — каза Кърр, — Долината на изгубената душа. — Вятърът, разгневен от изобличаването, ядно отнесе думите му.
Бледото слънце потъна зад хълмовете. Въздухът осезаемо изстина и сенки се прокраднаха в долината под нозете им, поглъщайки малкото останал цвят и живот.
— Да слизаме — провикна се хауфутът. — По-добре да намерим място за спане; някое топло място, където няма да чуваме този звук!
— Ще сме късметлии да намерим и едно от тези неща — намръщено отвърна Кърр.