— Най-възвишеният е отредил в деня, в който отпиете от фонтана, очите на духа ви да се разтворят и да станете като Него, притежаващи цялата власт и мощ. От тези дарове се нуждаем, за да държим целия свят, а те могат да бъдат познати само чрез Водата на вечния живот. Фонтанът радва окото, подкрепя телата и обогатява духа, как би могъл Най-възвишеният да не е предназначил водата за пиене. Че планът Му е да отпиете от фонтана; на този ден ще се освободим от удръжките на детството и ще узреем, без вече да зависим за всеки дар от Най-възвишения, ала способни да даваме и получаваме сладост със собствените си ръце. Той чака времето, когато Неговите деца ще узреят за тази мъдрост. Нашата задача е да убедим всички в града за нуждата им да отпият от фонтана.
Насред разгорещения спор на Площада на дъгата, нова пламтяща стрела се забила и хвърлила в бягство двете фракции. Отново предупреждението било почувствано — на бунта трябвало да се сложи край, а водачите да бъдат съдени в Залата на науката. Поддръжниците на Каннуор избягали от Дона Михст и никой не ги докоснал с пръст. Слухът за словата на Най-възвишения се пръснал из града, та мнозина стаяващи бунт в сърцата си се скрили, страхувайки се от възмездие. Съветът на водителите се събрал и отсъдил, дето словата на Най-възвишения турили край на бунта, че никой от непокорните не бил останал в града. Ала някои се противопоставяли на това и настоявали съветът да осъди водачите на бунта. Несъгласието сред членовете довело до спорове и не било взето решение.
Точно преди обед на следния ден, Каннуор се завърнал на Площада на дъгата, придружен от следовниците си. Те били стотици мъже и жени, въоръжени с остри колове, сопи или камъни. Там Каннуор отправил предизвикателство към Съвета, призовавайки членовете да станат свидетели на делото му. Слуховете за предизвикателството се пръснали из града и хората от Дона Михст и околните села бавно се събрали на площада. Двете фракции Първородни, групата на съвета многократно превъзхождаща тази на Каннуор, стояли една срещу друга в мълчание; плясъкът на Фонтана помежду им бил единственият източник на шум. Сетне един от членовете на Съвета, Стейн от рода Сайуиз, най-нисшестоящият от водителите на кланове, пристъпил напред и рекъл:
— Сине Саургов, не ще ли се завърнеш на пътя на мъдростта, от който си се отклонил? Делото, що си наумил, не може да бъде от человек сторено, че от Фонтана на вечния живот никой не може да отпие, ако не иска да отпие от възмездието на Най-възвишения. Заклевам те, пред людете от Долината като свидетели да премислиш отново. Ала ако не го сториш, поне аз ще застана на пътя ти. — И възрастният мъж скръстил ръце пред гръдта си, като застанал здраво стъпил на земята, разкрачен, изправен срещу сивата фигура. Никой от града не му се притекъл на помощ.
Отговорът на Каннуор се състоял в повдигане на огромната сопа и убиването на стареца на място. С вик прескочил тялото на водителя и необезпокояван изтичал до фонтана. Привеждайки се под огромната струя чиста вода, свил ръце в шепи и ги доближил до фонтана. Сред абсолютна тишина, с очите на цял Дона Михст върху себе си, той повдигнал ръце до устните си и отпил.
Каннуор се обърнал към следовниците си с блеснали очи и изкрещял триумфално, крясък, внезапно прекъснат от появата на надвиснала над Площада на дъгата сянка; огромна Фигура пристъпила пред слънцето. Краката Му стъпвали от двете страни на града, облеченото в бяла роба тяло и увенчана с бижута глава се издигали високо над поразения град. В лявата Си ръка носел лък, а в дясната — пламтяща стрела. Лицето Му било непоносимо за гледане. Людете се свили в ужас пред погледа Му, ала никой не можел да избяга; всички били приковани, сякаш времето било застинало. Бавно, мълчаливо, Обликът поставил стрелата в лъка, издърпал тетивата и го вдигнал до рамото Си. С бързо движение запратил стрелата в Каннуор и златният връх на стрелата отсякъл все още свитата в шепа дясна ръка, сетне се забил във Фонтанната скала. Тогава Каннуор за трети път надал вик — вик на страх и страдание. Градът се разтърсил, при което мнозина изпопадали на земята. Пукнатини пробягали по мраморните плочи на площада и навсякъде се разнесъл звук от стенания, който бавно затихнал.