— В опасност? — отвърна Уайра, гласът му странно безжизнен. — Ако историите са истина, вече сме мъртви.
Пред тях хауфутът се провикна, докато затъваше в преспите. Конят до него също потъна в снега, принуждавайки процесията да спре. Черните фигури се струпаха около попадналите в капан човек и кон, опитвайки се да ги измъкнат в падащия сумрак, непрекъснато подтиквани от мъжа в червеното наметало. Най-накрая конят бе освободен и хауфутът се изкатери от дупката и се изтупа, за да пропадне отново почти мигновено.
Мъжът в червено нададе вик. Незабавно един от мъжете изчезна в далечината. Останалите фенни се насъбраха около жреца, с изключение на един въоръжен с лък пазач, останал да пази пленниците. Уайра и Фарр не се поколебаха да съобщят на останалите за отчаяната ситуация, в която бяха попаднали. Фарр предложи да избягат незабавно, докато трябва да се справят само с един пазач, но Кърр се противопостави.
— Би могъл да повали двама от нас с лъка си, преди да се доберем до него, а дотогава останалите вече ще са наскачали. Не, по-скоро бих изчакал да видя какво искат и да разреша това по мирен начин. Внимавайте никой да не предприема действия, които биха могли да се изтълкуват като агресивни — каза, докато се взираше умишлено към буйния по-възрастен Сторрсен. Фарр се канеше да спори, когато излаяна заповед, неразбираема, независимо от езика, го прекъсна.
Фенните накараха пленниците си да застанат в редица. Лийт преглътна и се опита да бъде храбър. Може би бе дошло времето да се прости с живота си, но нямаше да плаче или да моли за милост. До него брат му изглеждаше спокоен и това донякъде му вдъхна увереност. Ако Хал не бе изплашен, може би нямаше от какво да се страхува.
Отпратената фигура се завърна, носейки вързоп. Бе разгърнат и плоски, оформени като лопати предмети бяха извадени и раздадени на фенните. Що за оръжия бяха това? Лийт се чудеше. Парчета кожа, опънати върху дървена рамка? Членовете на Компанията се напрегнаха, когато фигурите приближиха.
— Кунлун ин — каза преводачът. — Сложете снершил!
И той им показа как да прикрепят лопатестите предмети към краката си.
Което и Компанията стори, объркано.
— Това са специални обувки за сняг! — възкликна Кърр, но останалите не го разбраха, докато не направиха няколко колебливи стъпки напред. Вместо да затъват в преспите, обущата с широка рамка разпределяха тежестта върху по-голяма площ и можеха да вървят спокойно. Конете също бидоха снабдени с подобни обувки и след кратка пауза, докато бъдат убедени да продължат напред, те потеглиха, първоначално колебливо, сетне по-уверено, под помрачнялото небе.
Достигнаха лагера на фенните малко преди здрач. Около дузина шатри описваха кръг в широка, равна площ, от която снегът бе изчистен. Растящият полумесец заливаше заснежените хълмове наоколо със сребърно сияние, на фона на което се очертаваха черните силуети на шатрите, животните и другите принадлежности на фенните. Турове! Това трябва да са турове! — удиви се Лийт, забравяйки за миг опасността. Дори той бе чувал чудатите истории за туровете, добитък, по-висок от човешки бой, който някога свободно бродел надлъж и нашир из Фирейнс. Поклати невярващо глава. Определено се намираха в друг свят, на друго място и в друго време, където разказваните край огъня истории се издигаха от земята и се смесваха с живота на обикновените люде.
Ала, припомни си той, това не е обикновено пътешествие.
В средата на лагера гореше силен огън, обграден от дузини хора, които седяха и си приказваха. Те се отдръпнаха при приближаването на странниците, освобождавайки им място край пламъците. Майки бързо придърпаха децата си надалеч, други се присъединиха към огъня, изниквайки от ниските шатри. Всички носеха едни и същи черни одежди — с изключение на стареца в червено и дори още по-възрастен мъж, облечен в царствено бяло, седнал мълчаливо в сенките. Жрецът подкани заловените да седнат, сетне се изправи в настаналата тишина, нарушавана единствено от пламъците, които охотно поглъщаха сухите дърва.
Пътниците се взираха в много лица от другата страна на огъня. На някои от тях се четеше враждебност, други изразяваха бегло любопитство, а трети безразличие, умора или скука. Ала всяка физиономия се оживи, когато облеченият в червено захортува.
Той им говори известно време, думите му неразбираеми за членовете на Компанията. Но значението им стана по-ясно, когато той повиши гласа си, сетне грабна пламтящ клон от огъня и посочи с него първо към пленниците, после към самите фенни. Гневно мърморене се разнесе измежду насъбраните.