Вик, внезапно прекъснат, долетя някъде откъм огъня. Перду заекна, смъртноблед и от прехапаната му в шок устна потече кръв, та не можа да продължи.
В настаналото мълчание напред пристъпи облеченият в червено жрец, с вдигнати ръце и едва доловима усмивка.
— Обявявам те за интика — напевно каза той. — Вече не си фенни.
Той спусна ръце, с които посочи към объркания мъж.
— Прекъснато е всичко, що ни свързва. Махни се от нас, обитателю на долния свят — макар думите на жреца да не бяха преведени, Компанията знаеше какво се е случило току-що.
Лийт изчакваше хауфутът или Кърр да кажат нещо, за да изгладят нещата, ала двамата мъже мълчаха. Погледна косо брат си, полуочаквайки го да се намеси, но Хал се бе обърнал към вожда, очите му бяха закрити от качулката, а лицето му имаше непроницаемо изражение. Докато чуждите слова се отронваха от устата на вожда, за Лийт ставаше все по-трудно да се бори с нарастващата паника.
— Какви ги приказвате? — разнесе се остър глас иззад него. — Що за глупости? — Лийт се обърна, за да бъде избутан настрана от Стела, която решително пристъпи напред към обвития в бяло вожд.
— Не, Стела, недей! — дрезгаво се провикна хауфутът, но думите му бяха задавени и момичето не ги чу.
— Защо искате да накажете този мъж? — протестира тя, посочвайки към Перду. — Какво е сторил? Той само се защитаваше. Този е, който трябва да бъде наказан! — тя се извъртя на пети и ръката й посочи Фарр. — Случилото се беше негова вина и ако не можеш да видиш това, очевидно хората ти се нуждаят от нов предводител! Накажи него, а нас пусни!
Тя скръсти ръце и прониза с очи вожда.
Един от чилланите стоеше точно зад Перду, сякаш задържайки го, както и вероятно си беше, помисли си Лийт. Шокираният мъж не бе направил опит да преведе думите на Стела и още по-добре, защото и без това бяха потънали в достатъчно неприятности, но очевидно смисълът на казаното от нея бе разбран, защото вождът стана от стола си и също пристъпи към нея, така че между двамата останаха само няколко крачки.
— Мълчете и чуйте присъдата ми — каза тихо той, ала гласът му се долавяше ясно в пращенето на огъня. Перду автоматично преведе с безизразен глас, паснал отлично на ситуацията. — Долноземецът, който ни обиди, биейки се в палатките на фенни, предоставя живота си на нас. Предлагаме му избор. Или ще остане наш роб във виддата до края на живота си, или ще бъде убит по изгрев-слънце по избран от него начин. Сега ще бъде отведен до мястото за изчакване, където ще направи избора си. Чуйте присъдата на фенните и ликувайте, защото тя възвръща баланса във виддата.
— Чуваме и ликуваме! — прогърмя отговорът от стотици гърла.
Няколко неща се случиха едновременно. Фарр подскочи напред, но бе хванат от един чиллан и отведен, докато крещеше. Стела пребледня като смъртник и рухна на колене, с ръце на главата и поглед, фиксиран върху борещата се фигура, която бе завлечена някъде между шатрите. Ала най-сърцераздирателна бе реакцията на Уайра, който падна на земята, покосен от невероятно страдание.
Груби ръце извлякоха Компанията извън лагера. Кърр и хауфутът се опитаха да говорят с вожда, но обладаният от скръб Перду не искаше да превежда. В настаналото объркване Лийт се опитваше да се разбере с трима мъже, които очевидно не разбираха думите му, докато го избутваха и го извличаха на върха на стръмен, покрит със сняг хълм. Продължи да се бори, до мига в който го бутнаха от ръба и той падна, затъркаля се, преметна се през глава и накрая се плъзна сред останалите. Последното видяно от фенните бе редицата фигури, осветени от луната, които се обърнаха и изчезнаха от поглед.
— Добре изигра своята част — каза облеченият в бяла роба вожд на червеноодеждия си жрец. — Доволен съм, че отгатна намерението ми.
— Ще се върнат да освободят другаря си?
— Несъмнено. Ще нападнат призори, убедени, че приятелят им ще предпочете смъртта пред живот в робство. Делата ни постигнаха желания резултат: хората все още ни имат вяра и ще продължат да подкрепят водачеството ни, но не наранихме долноземците.
— Но как ще преследват враговете си сега? За това им е нужна помощта ни.
— Бъди спокоен. Погрижил съм се за това. Предупреди стражите да са нащрек. Не трябва да има наранени в това, което ще последва — или ще бъда принуден да изпълня присъдата си.