Жрецът застана до вожда си:
— Петте западни дома се изравниха за пръв път от хиляда години — предаде думите му Перду. — Простират се сред небесата като огромна ръка и сочат на изток, където голям пламък се издига. Погледнете! — провикна се той, посочвайки към източния хоризонт, където слънцето бе започнало да изгрява. — Западът се обединява в огнена съпротива срещу източния Пламък. Скоро ще настъпи голям пожар и всичко ще изгори, дордето небесният огън се сипе върху земята. Белязано е върху небето с ръкописа на боговете. Тъй обявиха те и тъй ще бъде.
— Преследвате враговете си през виддата — отново взе думата вождът. — Ала жрецът ми казва, че сте част от много по-голям план. Петте западни дома висят над вас. Има нещо, което трябва да сторите, много по-голямо от преследването на четиримата конници; нещо в земите на долноземците, засягащо и фенните. Така че трябва да ви пусна.
По тази причина не заповядах да ви убият на място, каквото право ми дава обичаят. Понякога е нужно да се нарушават дребните традиции, за да се запазят големите; сега е такъв момент, смятам. Изпращам ви да дирите онези, които са ви причинили вреда и да откриете какво боговете искат от вас. Трябва да потеглите скоро, за да не разкрият хората заблудата ми. Затова не мога да ви предложа храна да облажите, но напълних раниците ви с достатъчно запаси за много дни напред.
Страхувам се за вас, дали ще оцелеете достатъчно дълго из виддата. Пустошта не е място за долноземци. Твърде е голяма за малки души като вашите. Снегът ще ви погълне за три дни.
Кърр стрелна с поглед хауфута и с крайчеца на устата си промърмори:
— Прав е.
— Снегът ще погълне и враговете ви. Можете да се завърнете по домовете си със знанието, че те са намерили смъртта си в снега куали на виддата. Но защото с тях има и пленени ваши близки, вие ще продължите към смъртта си. Няма значение. Каква съдба сполита странниците във виддата, не касае фенните.
Ала тези мъже, враговете ви, са убили фенни. Пленили са фенни. Осмелили са се да нападнат преден пост на фенните на границата на зимните им поля. Желаем да видим мъртвите тела на враговете си. Тогава духовете на нашите мъртви ще могат да почиват в мир.
А идват и звездите. Не е по силите на мъдростта на фенните да знаят какво казват звездите, защото не на нас говорят те. Ала ние не ще осуетим плановете им, като откажем да ви помогнем.
Тъй ние предлагаме сделка. Дайте ни конете си. Те ще бъдат бреме за вас сред възвишенията и преди пролетното топене не ще може да се възползвате от бързината им. Конете са високо ценени сред фенните. Ще станем единственият преден пост на юг от Мирвидда с коне.
В замяна ще ви дадем единурус, или тур, както е на вашия език. Това животно може да пътува дори и през зимата и може да носи повече от всичките ви коне вкупом. Ще дадем снегоходки на всеки от вас, а както вече споменах, снабдили сме ви с достатъчно провизии да достигнете Прогнилите земи отвъд планините, ако се наложи.
И още нещо искаме от вас. Желаем един от хората ни да ви придружава. Нека погледне мъртвите лица на онези, осмелили се да убиват фенни. Сетне го пуснете да се върне при нас с новини, които ще облекчат сърцата ни. Той ще бъде ваш гид през виддата. Грижете се за него, защото без помощта му сте загубени. Какъв е вашият отговор?
Кърр и хауфутът се спогледаха с широки усмивки.
— Това е всичко, за което можехме да се надяваме — обяви хауфутът.
— Собствената кръвожадност на врага докара падението му — отвърна Кърр. — Ако не бяха нападнали фенните, нямаше да можем да прекосим Брейданската пустош.
Фарр заговори, в гласа му се прокрадваха гневни нотки:
— Това не ми харесва. Мъже от Винкулен да разчитат на благоразположението на някакъв си фенни? Не ни трябва гид! Вземете туровете им, вземете храната им, вземете снегоходките им, но не се принизявайте да бъдете водени от един от тях.
— Значи решено — просъска Кърр. — Ако ме принуждаваш да избирам между теб и фенните, то избирам фенните, независимо от храбростта ти в Долината на отдиха. Приемаме предложението им или се прибираме вкъщи, неотмъстени. Кое ще бъде?
— Приемаме — заяви хауфутът. Останалите се съгласиха, включително и Уайра, заради което си навлече отровен поглед от страна на брат си.
Хауфутът се изправи.
— Нека враговете на брудуонските конници се обединят в преследването им! — обяви той. Когато това бе преведено, вождът се усмихна, сетне повдигна жезъла си във въздуха в знак на споразумение.