Перду се усмихна облекчено.
— Аз ще ви водя — обяви той. — Ще дойда с вас и до планините ако се наложи, макар да се съмнявам, че ще трябва да пътуваме толкова далеч, за да открием тези убийци.
Уайра видимо се отпусна, брат му стори същото.
— О — рече първият, — ти ще бъдеш наш гид? Защо не ни каза? — Ала Перду не отговори.
— Ами семейството ти? — запита Стела. — Все още ли си прокуден? Те ще дойдат ли с нас?
— Не могат да дойдат с нас — отвърна Перду. — Момчетата ми не са достатъчно възрастни, за да се изправят срещу виддата без подкрепата на племето. И все още съм прокуден за една година и един ден или докато не се завърна с наметката и меча на един от враговете ни, което от двете се случи по-рано. Жрецът ще се грижи за семейството ми в мое отсъствие. Той е добър човек. Нищо няма да им се случи — гласът на Перду носеше повече надежда, отколкото увереност, а очите му бяха тъжни.
Турът бе представен на Компанията с малка церемония. От това, което Лийт можа да разбере, изглежда ги удостояваха с голяма чест. Никога преди, заяви Перду, гордостта на фенните не е била преотстъпвана на долноземци. Лийт се взираше възхитено в животното. Сиво-кафеникаво на цвят, то се издигаше на поне шест фута, с насочени напред рога, които му придаваха страховит вид. То наведе глава и размаха опашка когато чу, че има нови стопани.
— Името му е Уайзънт — каза им Перду, без да може да скрие удивлението в гласа си. — Това е личният урус на вожда, най-силният и най-хитрият от стадото. Стойността му е неизмерима. Но вождът обичаше Оствал, един от убитите, като син. Така той изразява благоразположението си към вас.
Хауфутът се поклони на вожда, който отвърна на жеста с кимване.
Оборудвани със снегоходки и натоварени с провизии, членовете на Компанията бяха готови да потеглят. Докато се канеха да тръгнат, младата жена, разпозната от Лийт като жената на Перду, дотича в долината с насълзени очи. Следваха я две малки момчета, разстроени от плача на майка си. Жената прегърна съпруга си, сетне застана пред него с наведена глава. Перду й каза нещо, ала тя не се успокои.
Тя се приближи към Компанията, носейки съд с някаква черна субстанция, намазвайки с него лицето на Перду, оставяйки черен белег под очите му. Понечи да направи същото с хауфута, но спря объркана, когато той се отдръпна.
Перду се изсмя.
— Никога ли не си виждал мот? Фенните го носят, когато им предстои дълго пътуване в снега. Предпазва очите ти от заслепяването на Куали.
— Що за слепота е това? — запита Уайра.
— Вече няколко дни сте сред пустошта — отвърна Перду. — Някой от вас да го болят очите?
Компанията кимна.
— Това е слепотата на Куали. Колкото по-дълго стоите сред виддата, толкова по-лошо става. Фенните без мот ослепяват. Моля, позволете на Халдемар да намаже лицата ви с мот.
Пътешествениците позволиха на жената да намаже под очите им с лепкавия черен лосион. Само Фарр отказа, отстъпвайки назад с размахана в ядосан жест ръка.
— Тъй да бъде — въздъхна Перду. — За твое добро се надявам следващите дни да са облачни.
Всичко бе готово за заминаването им. Перду потупа Уайзънт по задницата и едрият звяр бавно закрачи, широките му копита едва оставящи вдлъбнатини в замръзналия сняг. Компанията последва Перду и тура, вървейки по дефилето, далеч от облечената в бяла роба фигура на вожда и обвития в червено жрец. Халдемар и децата й ги изпроводиха донякъде, сетне се сбогуваха.
Завиха, изкатериха се по склон и се отправиха към върха на нисък хълм, прекосявайки за няколко минути разстоянието, което предният ден им бе отнело цяла сутрин. Фарр погледна към Перду, който очевидно бе натъжен от раздялата със семейството си, сетне прошепна на брат си:
— Надявам се да се окаже по-добър от предния гид!
Стела, която заедно с хауфута се намираше най-отзад, се почуди на братята. Как може единият да е изпълнен с толкова омраза, а другият да е толкова — толкова интересен?
От билото на хълма Брейданската пустош се простираше във всички посоки — безличен простор от снежни хълмове. Дори Братството, планините, които Компанията бе видяла предния ден, не се виждаше. Небето отново бе безоблачно, денят вкочаняващо студен, снегът непоносимо бял. Лийт се радваше за мота, макар да не бе сигурен как точно щеше да го предпази. Беше ли цялото това говорене за звездите суеверие? Скоро ще узная, помисли си мрачно. Със сигурност брудуонците не може да са далеч!