Глава 11
Водовъртежът
Пътниците скоро забелязаха, че Перду не ги води по права линия. Вместо това те криволичеха на всеки сто ярда, като че търсеха нещо.
— Опитвам се да открия дирите на брудуонците — обясни гидът им. — Вождът вярва, че са се отправили в тази посока след нападението… А, ето! — възкликна той. — Спипахме ги. Да се молим Куали да задържи снега за няколко дни.
За пътниците не представляваше проблем да следват пъртината. Дори Лийт можеше да се справи без чужда помощ. По-трудно бе да предположат накъде вървят. За всички, с изключение на Перду, който познаваше тайните на пустошта, слънцето бе техен единствен ориентир. Очевидно се отправяха на изток, следвайки приблизителната посока на Западния път, заровен под футове сняг. Следобед огромни облаци се струпаха отляво, но бяха отвени от топъл южен вятър.
— Надявам се този вятър да не се задържи — промърмори Перду. — Снегоедът ще направи пътуването ни невъзможно. Това е пролетен вятър, не би трябвало да духа по това време на годината.
И не след дълго, сякаш в отговор на молбите му, вятърът утихна. С падането на нощта въздухът бе спокоен, а небето безоблачно.
— Тъй, сега ще разрешим нещата веднъж завинаги — обяви хауфутът. — Не ще водя разединена Компания. Или вие, братовчеди, ще разрешите споровете си, или ще бъда принуден да отпратя един от вас.
— И аз зная кой ще бъде това — прошепна Кърр, без да се обръща към никого, ала достатъчно високо, та всички да чуят.
Компанията седеше край малък огън, наръчкан пред изненадващо голямата шатра, неочакван дар от вожда на фенните. Перду и Фарр седяха разделени от пламъците, вглеждайки се един в друг с гневни очи. Близо до Фарр стоеше хауфутът, скръстил ръце на гърдите си.
Фарр прие предизвикателството.
— Много добре. Пределно ясно изразих чувствата си относно лозианите, но никой не желае да ме изслуша. Обаче не моите чувства са от значение. Преследваме четирима брудуонци през пустошта, а какво са брудуонците, ако не врагове на истинските фалтанци и на Най-възвишения? Не сме ли изпратени на мисия от самия Най-възвишен? Ако да, то трябва да се пазим чисти, неопетнени от онези, които са загърбили Най-възвишения в Долината! Страхувам се, че ако се събираме с лозианите, или с онези, които са били сред тях, ще изгубим чистотата си и вече не ще можем да служим на Най-възвишения. Не виждате ли? Аз ли съм единственият вярващ сред нас? Казвам, че братовчед ми трябва да се покае за живота си сред лозианите, да се отрече от нечистокръвното си семейство и отново да бъде посветен сред Първородните. А ако не иска да го стори, да ни остави и да се върне при лозианските си приятели.
— Що за религия е това? — провикна се Перду, изправяйки се и взирайки се в братовчед си отвъд огъня. — Не и тази, на която ни учеха като деца. Да, ние сме Първородните. Да, предполага се, че сме били избрани от Най-възвишения за Негови специални люде. Но какво стана с прошката? Къде отиде търпимостта?
— Да, какво за тях? — изкрещя Фарр в отговор. — Щеше ли да проповядваш търпимост на поробените от Рушителя фалтанци по време на брудуонската окупация преди хиляда години? Щеше ли да молиш Първородните да простят на мъчителите си? Ако да, то щеше да бъдеш екзекутиран като предател — и с право!
— И откога си станал тъй набожен? — не му остана длъжен Перду. — Като дете използваше името на Най-възвишения само за богохулства. Убеден ли си, че религията ти не е просто наметка за собствените ти нищожни омраза и страх?
— Страх? От никого не се страхувам! Враговете на Най-възвишения са и мои врагове и двамата с брат ми ще ги заловим. И ако благословията и волята на Най-възвишения са изписани на звездите, тогава ще следвам тази воля, ще изловя всички негови врази, независимо дали живеят в колиби, пещери или шатри и ще ги унищожа!
Заплахата в думите му не можеше да бъде по-очевидна и Фарр скочи на крака, приготвяйки се за бой.
Внезапно, без привидно да се движи бързо, Хал застана сред тях.
— Затворете очи за миг — каза той, обръщайки се към Компанията. — Представете си, че отново се намирате в палатката на вожда. Огледайте се. Там майка е оголила гърда и кърми детето си. До нея млад мъж приготвя копието си за утрешния лов. Мъж и жена раздигат масата. Вождът се оглежда и сърцето му се изпълва с щастие и гордост от уменията на хората му. Вгледайте се добре. Какво виждате? Животни ли съзирате — или хора?