— И това далеч не е всичко. Жребецът притежава три от най-висшите добродетели на един добър кон: той е бързоног, смел и издръжлив.
— По какво се познава?
— Козината на задницата му образува кръгове: това показва, че е бързоног. Тя се вие на кръгове и там, където започва гривата: това пък е знак, че е издръжлив. А кръговете в средата на челото са белег за огнен и горд дух. Никога няма да изостави ездача си в беда и ще мине с него през хиляди врагове. Имал ли си някога такъв кон?
— Да.
— Ах! Тогава си много богат човек.
— Не ми струваше нищо — беше мустанг.
— Какво е мустанг?
— Див кон, когото най-напред трябва да уловиш, а след това да укротиш.
— Би ли купил този жребец, ако аз искам, а ти можеш?
— Незабавно!
— Можеш да го спечелиш!
— Невъзможно.
— Напротив. Ще го получиш като подарък.
— При какво условие?
— Ако ни донесеш сигурни сведения къде ще се обединят обеидите, абу-хамедите и джоварите.
За малко не извиках от радост ю-ху-ху. Цената беше висока, но конят беше много по-скъп.
Не се колебах дълго и попитах:
— За кога са ти необходими тези сведения?
— Колкото може по-скоро.
— А кога ще получа коня?
— Щом се върнеш.
— Имаш право, не мога да го искам предварително. Но така няма да мога да изпълня поръчението.
— Защо?
— Защото всичко се свежда до това, да яздя кон, на който мога да разчитам във всяко отношение.
Мохамед Емин заби поглед в земята.
— Знаеш ли, че при такива обстоятелства конят може да бъде загубен?
— Знам. Но това зависи и от ездача. Ако яздя такъв жребец, не ми се вярва да се намери човек, който да може да улови мен или коня.
— Толкова добре ли яздиш?
— Не яздя като вас. Първо конят на един шаммар трябва да свикне с мен.
— Значи те превъзхождаме.
— Превъзхождате ли ме? Добри стрелци ли сте?
— Препускайки в галоп, можем да свалим гълъб от палатката.
— Добре! Дай ми коня и изпрати след мен десет воини! Няма да се отдалечавам от лагера на повече от десет дължини на копие и ви разрешавам да стреляте по мен, когато пожелаете. Няма да успеете нито да ме хванете, нито да ме улучите.
— Ти се шегуваш, ефенди!
— Говоря сериозно.
— Ами ако се хвана за думите ти?
— Направи го!
Очите на арабите светнаха от удоволствие. Сигурно всеки от тях беше превъзходен ездач. Горяха от желание шейхът да приеме предложението ми.
Мохамед Емин обаче гледаше нерешително пред себе си.
— Знам какви мисли те вълнуват, шейх — казах аз. — Погледни ме! Разделя ли се един мъж с такива оръжия, каквито аз нося?
— Никога!
— Виж, слагам ги тук в краката ти, като залог, че не съм дошъл да ти открадна жребеца. А ако и това не е достатъчно, нека моята дума, както и приятелят ми също бъдат залог.
Той се усмихна успокоен.
— Така да бъде! Значи десет мъже?
— Да. Може и дванайсет или петнайсет.
— Които ще имат право да стрелят по теб?
— Да. Ако бъда застрелян, не бива да бъдат упреквани. Избери най-добрите си ездачи и стрелци!
— Ти си безумно смел, ефенди!
— Така си мислиш.
— Само зад теб ли могат да се движат?
— Воините ти могат да яздят както и накъдето поискат, за да ме хванат или да ме улучат с куршум.
— Аллах керим, ами че ти тогава си вече мъртъв.
— Щом се върна и спра на това място, играта свършва.
— Добре, както пожелаеш. Аз ще яздя своята кобила, за да мога да наблюдавам всичко.
— Само ми разреши преди това да огледам жребеца!
Оседлах го, яхнах го и докато шейхът избираше хората си, които трябваше да ме хванат, установих, че мога да се осланям на жребеца. Тогава слязох от него и махнах седлото. Благородното животно веднага разбра, че му предстои нещо необикновено. Очите му заискриха, гривата му настръхна, а копитата му започнаха да потрепват като краката на танцьорка, която иска да изпробва дали подът на залата е достатъчно добре «полиран». Прехвърлих през врата му едно въже, направих примка и я вързах от едната страна на здраво стегнатия подкоремен ремък.
— Ти махаш седлото? — попита шейхът. — За какво ти е това въже?
— Скоро ще видиш. Направи ли избора си сред твоите воини?
— Да. Ето тези десетимата.
Всички останали араби също яхнаха своите намиращи се наблизо коне.
— Хайде тогава да започваме! Виждате ли онази самотна палатка, на около шестстотин крачки оттук? Щом стигна до нея, можете да стреляте по мен. А и от преднина нямам нужда. Напред!
Скочих върху жребеца и той полетя като стрела. Десетимата хадедихни го следваха неотлъчно по петите. Великолепен кон беше. Не бях изминал и половината от определеното разстояние, когато намиращият се на най-предна позиция преследвач вече изоставаше с петдесет крачки.