Наведох се настрани, за да пъхна ръка във въжето на шията, а крака си в примката отстрани. Малко преди да стигна до посочената палатка, се огледах. Десетимата мъже бяха приготвили дългите си пушки или пистолети за стрелба. Завих с жребеца си под прав ъгъл. Единият от преследвачите внезапно спря коня си, както само един арабин може да го направи. Застана така, сякаш излят от бронз. Вдигна пушката си и изстрелът изтрещя.
— Аллах, уаллах, таллах! — се чу.
Бяха помислили, че съм улучен, защото изчезнах от гърба на коня. Но аз се бях смъкнал встрани, както правят индианците, и благодарение на въжето и примката висях от едната страна на животното, която не беше обърната към преследвачите. Като погледнах под шията на врания жребец, се убедих, че вече никой не се целеше в мен, и веднага пак седнах върху коня, обърнах го надясно и продължих напред.
— Аллах акбар, машшалах! — се разнесе след мен. Добрите хорица още не можеха да си обяснят какво е станало.
Те пак увеличиха скоростта си и отново вдигнаха пушките. Насочих жребеца наляво, отново увиснах на въжето и примката и преминах покрай тях под остър ъгъл. Хадедихните не можеха да стрелят, защото щяха да улучат коня. Въпреки че тази гонитба изглеждаше опасна, с моя превъзходен кон тя приличаше по-скоро на детска гоненица. С индианци не бих посмял да правя подобно нещо. Обиколихме няколко пъти разпръснатия лагер, след това препуснах в галоп, като продължавах да вися отстрани на коня, към мястото, откъдето беше започнала ездата.
Като слязох от коня, по него нямаше и следа от пот и пяна. Наистина той едва ли можеше да бъде купен с пари. Един след друг пристигнаха и преследвачите. Всичко на всичко срещу мен бяха отправени пет изстрела, но нито един от тях не ме беше улучил. Старият шейх ме хвана за ръката.
— Хамдулиллях! Слава на Аллах, че не си ранен. Притеснявах се за теб. В племето на шаммарите няма ездач като теб.
— Лъжеш се. В твоето племе сигурно има много мъже, които яздят по-добре от мен, но не са знаели, че ездачът може да се скрие отстрани на коня си. Ако не ме улучи нито един куршум, то го дължа не на себе си, а на този жребец. Ще разрешиш ли да променим малко играта?
— Как?
— Всичко ще остане както преди, с тази разлика, че сега и аз ще имам оръжие и ще мога да стрелям по твоите десет мъже.
— Аллах да ни пази от такова нещастие, защото ти сигурно всичките ще ги свалиш от конете.
— Е, сега вярваш ли, че ако яздя този жребец, не е необходимо да се страхувам от обеиди, нито от абу-хамеди или пък джовари?
— Вярвам..
Той явно се бореше с някакво решение и накрая добави:
— Ти си Кара Бен Немзи, приятел на моя приятел Малек, и аз ти се доверявам. Вземи коня и тръгни на изток! Ако не ми донесеш вест, той си остава мой. Но събереш ли ми достатъчно сведения, тогава ще е твой. После ще ти кажа и тайната му.
Всеки сравнително добър арабски кон има своя тайна. Това означава, че е научен, като му се даде определен знак, да развива най-голямата скорост, на която е способен, и да не я намалява, докато не рухне или не бъде спрян от своя господар. Ездачът не поверява тайната му дори на най-добрия си приятел, баща си или брат си, на сина си, жена си; и я използва само когато се намира в най-голяма опасност.
— Чак тогава ли ще науча тайната му? — отвърнах аз. — Ами ако се случи така, че само тя да може да спаси и мен, и коня?
— Имаш право, но все още не си притежател на жребеца.
— Ще стана! — извиках аз уверено. — А ако не стана, тайната му ще бъде погребана с мен и никой вече няма да я научи.
— Тогава ела!
Мохамед Емин ме дръпна настрани и ми прошепна:
— Когато враният жребец трябва да полети във въздуха като сокол, леко сложи ръка между ушите му и високо извикай думата «Рих»!
— Рих не означава ли вятър?
— Да, Рих е името на коня, защото е по-бърз от вятър. Препуска като вихър.
— О, благодаря ти, шейх. Ще изпълня заръката ти така, сякаш съм син на хадедихните или все едно, че съм самият ти. Кога да тръгна?
— Утре на разсъмване, когато пожелаеш.
— Какви фурми да взема със себе си за жребеца?
— Рих яде само балахат. Нали не е необходимо да ти обяснявам как трябва да се грижиш за един такъв кон?
— Не.
— Спи днес до него и му кажи до ноздрите стотната сура от Корана, в която се говори за бързоногите коне. Тогава той ще те обикне и ще ти се подчинява до сетния си дъх. Знаеш ли тази сура?