Девета глава
На разузнаване
Бях решил да потърся първо намиращото се най-далеч на юг вражеско племе — това на джоварите. Много удобно щеше да ми бъде, ако следвах Уади Сарсар, която се спускаше на юг почти успоредно на Тигър. За съжаление обаче беше много вероятно тъкмо в тази долина да бъда изложен на опасността да срещна някого, затова продължих в западна посока. Трябваше да се движа така, че на няколко километра над Текрит да стигна до Тигър, тогава сигурно щях да намеря търсеното племе.
Бях добре запасен с храна, а за коня нямах нужда от вода, защото растителността наоколо беше много сочна. Всъщност нямах други грижи, освен да внимавам да не объркам посоката и да избягвам всяка среща с врагове. За първото разполагах с чувството си за ориентиране, слънцето и компаса, а за второто с далекоглед, с чиято помощ можех да забележа всичко, преди да видят мен самия.
Денят премина без каквото и да било приключение, а вечерта легнах да си почина зад една самотна скала. Преди да заспя, през главата ми мина мисълта, дали няма да е по-добре да се приближа съвсем до Текрит, защото там, без да вдигам много шум около себе си, можех да науча много неща, които непременно трябваше да узная. Но както се оказа на другата сутрин, това беше прибързан план. Тъй като бях спал много дълбоко, ме събуди предупредителното пръхтене на моя кон. Като вдигнах глава, видях петима конници да се приближават от север точно към мястото, където се намирах аз. Бяха толкова близо, че сигурно вече ме бяха забелязали. Дори и през ум не ми мина да бягам, въпреки че с коня си бързо можех да се отдалеча. Затова станах, възседнах жребеца, за да съм готов за всичко, и нехайно взех карабината в ръка.
Те се приближиха в галоп и спряха конете си на няколко крачки от мен. Тъй като по лицата им не се четеше враждебност, засега можех да бъда спокоен.
— Ес селям алейкюм! — поздрави ме единият.
— Be алейкюм ес селям! — отговорих аз.
— Тук ли спа тази нощ?
— Да. Така е.
— Нямаш ли палатка, под която да се подслониш за почивка?
— Не. Аллах е разпределил различно благата си. На един дава покрив от филц, а на друг небето за одеяло.
— Би могъл да притежаваш палатка, защото имаш кон, по-скъп и от сто палатки.
— Той е единственото нещо, което притежавам.
— Продаваш ли го?
— Не.
— Сигурно си от някое племе, което е на бивак недалеч оттук?
— Така ли?
— Жребецът ти е бодър.
— Въпреки това племето ми живее на много, много дни път, далеч зад свещените градове на запад.
— Как се казва това племе?
— Уеляд алеман.
— Да, там на запад обикновено казват уеляд, вместо бени. Защо си се отдалечил толкова от своите земи?
— Посетих Мека и искам да опозная също дуарите и градовете, които се намират близо до Персия, за да има какво да разказвам на близките си, като се прибера.
— Накъде си се отправил сега?
— Все натам, откъдето изгрява слънцето и накъдето ме отведе Аллах.
— Тогава можеш да дойдеш с нас.
— А вие накъде сте тръгнали?
— Отвъд стръмните скали на Кхернина, където стадата ни пасат на брега, или по островите на Тигър.
Хм! Дали пък тези хора не бяха джовари? Те ме разпитаха, така че нямаше да е неучтиво, ако и аз се осведомя какви са.
— А на кое племе принадлежат тези стада?
— На абу-мохамед.
— Има ли и други племена наблизо?
— Да. На юг са алабейдите, които плащат налог на шейха на Кхан Кхернина, а на север са джоварите.
— А те на кого плащат налог?
— Явно е, че идваш от далечни страни. Джоварите не плащат, а събират налози. Те са крадци и разбойници, от които нашите стада нито за миг не са в безопасност. Ела с нас, ако искаш да се биеш против тях!
— Вие се готвите да се биете с тях?
— Да. Съюзихме се с алабейдите. Ако искаш да извършиш велики дела, имаш възможност да го направиш при нас и не е необходимо да спиш тук, на Хълма на лъва!
— Хълма на лъва ли? Не познавам местността. Бях уморен и легнах на първото харесало ми място.
— Аллах керим! (Господ е милостив!) Ти си любимец на Аллаха, иначе удушвачът на стадата е можел да те разкъса. Никой от Ал Джезирех не би пожелал да спре тук и за един час, защото при тази скала идват лъвовете.
— Има ли лъвове край Тигър?
— Да, по долното течение на реката; по-нагоре обаче можеш да намериш само леопарди. Искаш ли да дойдеш с нас?
— Щом мога да бъда ваш гост.
— Можеш. Ето десницата ми. Хайде да си разменим фурми!
Стиснахме си ръцете, после получих и изядох от всеки от тях по една фурма, за които аз им дадох други пет, които те също лапнаха направо от ръката ми. След това поехме на югоизток. Не след дълго минахме през Сарсар, равната местност постепенно започваше да се превръща в планинска.