— Почакайте! Това не е толкова лесно, колкото си мислите. Намирам само три думи, които биха могли да бъдат разчетени. Ако не се лъжа, тук пише: Tetuda Babrut esis.
— Какво означава това?
— Издигнато за славата на Вавилон.
Четириъгълната уста на англичанина се разпъна чак до ушите.
— Правилно ли разчетохте, сър?
— Мисля, че да.
— Какво заключава от това?
— Всичко и нищо.
— Хм! Тук въобще не е Вавилон.
— Ако щете, и Рио де Жанейро. Сам си го гадайте! Сега нямам време за това.
— Но защо ви взех с мен?
— Добре. Приберете парчето плочка, докато се освободя!
— Уел. Какво ще правите?
— Веднага ще бъде свикан съвет, на който трябва да разкажа преживяванията си.
— Аз също ще участва.
— Впрочем първо трябва да се нахраня. Гладен съм като вълк.
— И в това ще участва.
Линдси влезе с мен в шатрата.
— Как се оправяхте с вашия арабски? — попитах аз.
— Много лошо! Иска хляб — араби носи ботуши, иска шапка — те носи сол, иска пушка — араби носи кърпа за глава. Ужасно, страшно! Повече няма да ви пуска.
След като шейхът се върна, не беше необходимо дълго да чакам яденето. Докато ядях, племенните старейшини се събраха. Запалиха лулите и кафето беше поднесено. Арабите мълчаливо и търпеливо изчакаха да утоля глада си. После започнах:
— Поставихте ми трудна задача, но противно на очакванията ми, всичко мина много по-лесно. Затова ще ви разкажа преживяванията си най-подробно.
— Говори! — помоли шейхът.
— Враговете вече са привършили с приготовленията си. Местата, където ще се обединят трите племена, са определени, както и времето, когато трябва да стане това.
— Но ти не би могъл да научиш подобно нещо?
— Напротив. Джоварите ще се срещнат с абу-хамедите в йом ес сабт до развалините на Кхан Кхернина. Тези две племена ще се срещнат след това с обеидите в йом ет тнен между водовъртежа Ал Калеб и края на Кхануке планина.
— Сигурен ли си?
— Да.
— От кого го научи?
— От шейха на абу-мохамедите.
— Говори ли с него?
— Дори бях в шатрата му.
— Абу-мохамедите не живеят в мир с джоварите и абу-хамедите.
— Шейхът им го потвърди. Той позна врания кон и каза, че е твой приятел. Затова ще ти дойде на помощ с алабеидите.
Всички присъстващи подскочиха от радост. Едва не ме смачкаха. После трябваше да им разкажа всичко възможно най-подробно. Повярваха на всичко, само в това, че съм убил лъва съвсем сам в тъмна като в рог нощ, като че ли се съмняваха. Арабите се осмеляват да нападнат лъв само през деня, като по възможност гледат да са по-многобройни. Затова накрая им показах кожата.
— Има ли по тази кожа дупка?
Огледаха плячката ми най-внимателно.
— Не — гласеше отговорът.
— Когато вие убивате лъв, по кожата му има много дупки — продължих аз. — Обаче аз изстрелях в животното само два куршума. Погледнете тук! Първият куршум е минал прекалено високо, защото лъвът беше много далеч от мен, а и в тъмнината не можех да се прицеля добре. Одраскана е кожата на главата и е наранено ухото. Ето мястото. Втория куршум изстрелях, когато той се готвеше за скок на три крачки от мен. Улучи го в лявото око. Виждате къде е опърлена кожата.
— Аллах акбар, вярно е! Ти си допуснал това страшно животно толкова близо до себе си, че барутът е изгорил козината му. Ами ако те беше изял?
— Значи така ми е било писано в книгата на съдбата. Донесох тази кожа за теб, шейх. Приеми я от мен и я използвай за украса на шатрата си.
— Сериозно ли говориш? — попита Мохамед Емин зарадван.
— Сериозно.
— Благодаря ти, Кара Бен Немзи ефенди. Ще спя върху тази кожа и смелостта на лъва ще проникне в моето сърце.
— Кожата не ти е необходима, за да се изпълнят гърдите ти със смелост, която впрочем скоро ще ти трябва.
— Ще се биеш ли с нас срещу враговете ни?
— Да. Те са крадци и убийци и искат да убият и мен. Поставям се на твоите заповеди, а и моят приятел тук ще направи същото.
— Не. Ти няма да се подчиняваш, а ще командваш. Ще бъдеш водач на отряд.
— По-късно ще говорим за това! Сега обаче ми разреши да взема участие във вашия съвет!
— Имаш право! Трябва да се посъветваме, защото ни остават само още пет дни.
— Не ми ли беше казал, че за да събереш воините на хадедихните, понякога е необходим цял ден?
— Така е.
— Тогава на твое място още днес бих изпратил вестоносци.
— Защо още днес?
— Защото не е достатъчно само да събереш воините. Те трябва да се подготвят за боя.
— Синовете на хадедихните са привикнали към боеве още от момчешките си години. Те ще надвият враговете. Колко боеспособни мъже има племето абу-мохамед?