— Ще му дам един от моите коне — предложи шейхът. Час по-късно вече бяхме на път, аз — яхнал врания си кон, а Халеф — един златистокафяв, който правеше чест на стопанина си. Изминахме разстоянието до последния пост за кратко време. Там ни очакваше Меруан.
— Подслуша ли двамата мъже? — попитах го аз.
— Да, ефенди.
— Ще получиш допълнителен дял от плячката. Къде е твоят другар?
— Съвсем близо до двамата съгледвачи.
— Заведи ни.
Продължихме да яздим нататък. Нощта не беше много тъмна и скоро съзряхме веригата възвишения, зад които се намираше Уади Дерадж. Меруан зави встрани. Изкачих се по лабиринт от скали и стигнахме до входа на една тъмна падина.
— Тук са конете, господарю.
Скочихме от седлата и заведохме и нашите животни там, където бяха на толкова сигурно място, че не беше необходимо да ги охраняваме. После продължихме към билото на планинските възвишения, докато под краката ни се ширна долината.
— Внимавай да не се търколи някой камък, който би могъл да ни издаде!
Предпазливо се заспускахме надолу, аз след водача и Халеф зад мен, като всеки стъпваше по следите на другия. Накрая стигнахме долу. Срещу нас се зададе някакъв силует, в който различихме Халил, другаря на Меруан.
— Къде са съгледвачите? — попитах аз Халил.
— Виждаш ли ръба на скалата, там вдясно.
— Да.
— Лежат зад него.
— А конете им?
— Завързали са ги малко по-нататък.
— Останете тук, докато ви извикам! Халеф, ела!
Легнах на земята и запълзях напред. Хаджията ме следваше. Стигнахме до скалата незабелязано. Усетих миризма на тютюн и чух двама мъже да си говорят полугласно. Като се прилепих плътно до ръба на скалата, успях да разбера думите им.
— Двама срещу шестима?
— Да. Единият бил облечен в сиво и черно, дълъг и мършав като копие, а на главата си имал сива тръба.
— Шейтанът!
— Не, само един зъл дух, джин.
— Но другият сигурно е бил дяволът?
— Изглеждал като човек, но бил страшен! Устата му димяла, а очите му бълвали пламъци. Само вдигнал ръката си, и всичките шест коня се строполили мъртви на земята, с останалите четири обаче двамата джинове — Аллах да ги погуби — препуснали най-спокойно нататък посред бял ден.
— Ужасно! Аллах да ни пази от трижди проклетия дявол! И след това той отишъл в бивака на абу-хамедите?
— Не отишъл, ами го завели.
— Какво?
— Абу-хамедите го вързали, защото го помислили за човек, а коня помислили за прочутия вран жребец на шейх Мохамед Емин хадедихна. Искали да му вземат коня, затова го хванали. Когато обаче го завели в бивака, синът на шейха го познал.
— Трябвало е да го освободи.
— Той все още си мислел, че чужденецът може би е човек.
— И джинът разкъсал въжетата?
— Не. През нощта в лагера дошъл един лъв и чужденецът казал, че щял да убие лъва съвсем сам, ако му донесат неговата пушка. Дали му я, защото смятали, че лъвът ще го изяде. И той потънал в тъмната нощ. След известно време от небето паднали светкавици и изтрещели два изстрела. После той отново дошъл. Метнал кожата на лъва през рамо, яхнал коня си и изчезнал.
— Никой ли не се е опитал да го спре?
— Напротив, но ръцете на мъжете увиснали във въздуха. А като се втурнали да го преследват, от небето паднали три куршума и убили три от най-добрите коне.
— Откъде знаеш това?
— Пратеникът, който Цедар Бен Хули проводи при нашия шейх Бела ал Махем, го разказа. Вярваш ли сега, че е бил шейтанът?
— Той е бил.
— Какво би направил, ако ти се появи?
— Ще стрелям по него и ще чета свещената сура Фатиха.
Тогава излязох иззад ръба на скалата и застанах пред тях.
— Хайде, чети молитвата — заповядах аз.
— Аллах керим!
— Аллах акбар!
Тези две възклицания бяха всичко, което двамата обеиди успяха да кажат.
— Аз съм този, за когото говорехте! Наричате ме шейтан. Горко ви, ако помръднете и един пръст, за да се защитавате! Халеф, вземи им оръжията!
Те безропотно ги дадоха. Струваше ми се, че чувам как зъбите им тракат.
— Завържи им ръцете със собствените им пояси.
Халеф бързо свърши това, а аз можех да бъда сигурен, че възлите няма да се развържат.
— Сега отговаряйте на въпросите ми, ако ви е мил животът! От кое племе сте?
— Обеиди сме.
— Утре племето ви ще премине през Тигър, нали?
— Да.
— Колко воини имате?
— Хиляда и двеста.
— Как са въоръжени?
— Със стрели и пушки с фитили.
— Имате ли други пушки или пък пистолети?