Учудих се на този отговор.
— Кой сте вие? — продължи да пита англичанинът.
— Аз съм грък и преводач при английския вицеконсул в Мосул.
— Ах! И къде отивате?
— Да присъствам на боен поход срещу арабите хадедихни.
— Боен поход? Нападение? Битка? Защо?
— Тези хадедихни са непокорно племе, което веднъж завинаги трябва да бъде научено на ред. Закриляли са много джесиди, когато тези поклонници на дявола бяха нападнати от пашата на Мосул. Но как стана така, че…
Човекът спря по средата на изречението, защото иззад скалата изцвили един от нашите коне, а друг последва примера му. Шейхът веднага хвана юздите, за да препусне напред и да провери какво става, но тогава се появих аз.
— Разрешете да ви се представя и аз!
Есла ал Махем спря изненадан.
— Кой сте вие? — попита преводачът. — Също ли сте англичанин? Облечен сте досущ като арабин!
— Аз съм немец и подпомагам този господин в начинанието му. Искаме да правим разкопки тук, а същевременно и да се запознаем с нравите на тази страна.
— Кой е този? — попита шейхът гърка.
— Един алеман.
— Алеманите правоверни ли са?
— Християни са — отговорих му аз на арабски.
— Ти говориш нашия език?
— Разбира се.
— С този англичанин ли си?
— Да.
— Откога сте в тази местност?
— Вече няколко дни.
Веждите му се сбърчиха.
— Познаваш ли хадедихните? — продължи да пита той.
Да, познавам ги. Дори съм рафик на техния шейх.
— Тогава с теб е свършено!
— Така ли?
— Ще те пленя, теб и тези Тримата тук!
— Ти си силен — отвърнах аз спокойно, — но и Цедар Бен Хули, шейхът на абу-хамедите, също беше силен.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Той също ме плени, но не можа да ме задържи.
— Аллах акбар! Ти ли си мъжът, който е убил лъва?
— Аз съм.
— Тогава си мой. Но от мен няма да можеш да се измъкнеш!
— Или ти си мой и няма да можеш да ми се изплъзнеш. Огледай се!
Обеидът направи това, но не забеляза никого.
— Станете, мъже! — заповядах аз на висок глас. Всички хадедихни веднага се надигнаха и насочиха оръжията си срещу него и хората му.
— Ти си умен като лисица и убиваш лъвове, но мен няма да уловиш! — извика той.
Есла ал Махем извади ятагана от ножницата, насочи коня си към мен и замахна да нанесе смъртоносен удар. Не беше трудно да се предпазя от него. Стрелях по коня му — той се преметна, шейхът падна на земята и аз бързо го сграбчих. Започна се борба, която ме убеди, че той е изключително силен мъж. Трябваше да смъкна тюрбана на шейха и да му нанеса зашеметяващ удар в слепоочието, за да сломя съпротивата му.
Докато се водеше кратката борба, около мен вреше и кипеше. Но разигралата се сцена не можеше да се нарече бой. Когато заемахме позиция в засада, бях заповядал на хадедихните в случай на нужда да стрелят само по конете. Вследствие на това още при първия залп, който те дадоха, когато шейхът се нахвърли върху мен, всички коне на обеидите бяха или убити, или ранени. Воините бяха хвърлени на земята, а от всички страни към тях се насочиха дългите копия на хадедихните, които петократно превъзхождаха противниците си. Дори и реката не даваше възможност за бягство, тъй като куршумите ни можеха да достигнат всеки плувец. Когато се разтървахме, враговете стояха безпомощно скупчени един до друг. Вече бях прехвърлил шейха им на двамата слуги на Линдси и единствената ми мисъл беше, какво да направя, че всичко да завърши без проливане на кръв.
— Откажете се от всяка съпротива, воини на обеидите! В ръцете сте ни! — извиках аз. — Вие сте двайсет души, но ние наброяваме над сто конници, а шейхът ви е мой пленник!
— Застреляйте го! — заповяда им Бела ал Махем, който бързо се беше съвзел.
— Ако някой от вас вдигне оръжие срещу мен, тези двама мъже ще убият шейха ви! — отговорих аз.
— Застреляйте го, този вълк, този чакал и заек! — извика Бела ал Махем въпреки моята заплаха.
— Това не бива и през ум да ви минава, защото тогава ще е свършено с вас!
— Вашите братя ще отмъстят за вас и за мен! — горещеше се шейхът.
— Вашите братя? Обеидите? А може би също и абу-хамедите и джоварите?
Той ме погледна изумен.
— Какво знаеш за тях? — изсъска той.
— Че в този момент са нападнати и победени от воините на хадедихните по същия начин, както аз залових теб и хората ти.
— Лъжеш! Ти си псе, което лае, но нищо не може да направи. Моите воини ще хванат и отведат теб и всички синове и дъщери на хадедихните.