— Направи го!
— Той говори ли добре кюрдски? — попитах аз.
— Юсуф разбира и диалекта курманджи, а също и заза.
— Тогава ми го изпрати. Ще ми бъде от полза.
Селек си тръгна и започнаха приготовленията за вечерята. Тъй като гостоприемството на джесидите е безгранично, в нея взеха участие може би двайсет души, а в чест на Мохамед Емин и в моя чест бяха извикани музиканти. Оркестърът се състоеше от трима души. Те свиреха на тамбура, кеменче и булюре — три инструмента, които биха могли да се сравнят с нашите флейта, китара и цигулка. Музиката беше нежна и благозвучна. Изобщо, както по-късно разбрах, джесидите имаха много по-добър музикален вкус от привържениците на исляма.
Докато траеше вечерята, дойде Юсуф, синът на Селек, с когото се оттеглих в «покоите си», за да мога с негова помощ да разчета почерка на пир Камек. Духовният кръгозор на младежа беше много тесен, въпреки това обаче получих от него достатъчно разяснения. Пир Камек беше най-образованият сред поклонниците на дявола, затова само у него можеха да изкристализират така знанията и начинът на мислене, с които ме беше изненадал. Всички останали бяха по-стеснителни и не биваше да се учудвам, че вземат символа за самата същност на нещата, а към обичаите си са привързани повече по навик, отколкото по вътрешно убеждение. Тайнственото в начина им на преклонение пред Бога беше това, в чиято власт се намираха, както въобще в Ориента имат склонност повече към тъмното и тайнственото, отколкото към ясното и откритото.
Разговорът ни не мина без смущения, защото в почти равномерни интервали от по няколко минути прозвучаваше отвратителният, пронизващ до мозъка на костите рев на магарето, на чиято продължителност изобщо не можеше да се издържи. Понасяха го и дори му се присмиваха, докато из Баадри все още кипеше живот и продължаваха да пристигат поклонници. Но след като всички останали шумове все пак затихнаха и хората легнаха да спят, гръмливият рев на сивушкото стана непоносим. Тогава започнаха да се чуват отделни гласове, които в началото само кисело мърмореха, ала скоро преминаха в шумна разправия.
Но вместо да дзплашат магарето, тези гневни викове явно го окуражиха още повече да напрегне усилията си. То напълно забрави за трелите си, а паузите между тях ставаха все по-кратки, докато накрая ревовете му се сляха в непрекъсната музика, която спокойно би могла да бъде определена като адска.
Тъкмо ставах, за да се притека на помощ, когато долу се надигна неясен шум. Хората се приближаваха на тълпи към дребния бюлюк емини. Не можах да разбера какво говореха с него, но във всеки случай Ифра се беше видял толкова натясно, че не знаеше какво да прави, защото след известно време чух стъпките му. Качваше се при мен.
— Спиш ли вече, ефенди?
Всъщност този въпрос беше съвсем излишен, защото той видя, че ние двамата седим над книгата напълно облечени. Но в страха си дребният шишко явно не можеше да намери по-добро предисловие.
— И още питаш? — отвърнах аз. — Как би могло да се спи при тези ужасни песни, които твоето магаре изпълнява?
— Ефенди! Точно там е въпросът! Аз също не мога да заспя. Всички идват при мен и искат да отведа животното в гората и да го завържа, иначе щели да го застрелят. Не мога да позволя да се стигне дотам, защото трябва да върна магарето в Мосул, иначе ще ме накажат с бастонада и ще изгубя мястото си в частта.
— Тогава го отведи в гората!
— Не може, емир!
— Защо?
— Няма да допусна магарето да бъде изядено от някой вълк? В гората има вълци.
— Тогава остани при него и го пази!
— Да, но биха могли да дойдат два вълка!
— Е?
Единият ще изяде магарето, а другият мен.
— Това ще е добре дошло, защото тогава няма да те накажат с бастонада.
— Ти се шегуваш! Някои казаха да дойда при теб.
— При мен ли? Защо?
— Ефенди, вярваш ли, че магарето има душа?
— Това със сигурност има — пошегувах се аз.
— Може би е друга, различна от собствената му душа!
— Къде е тогава неговата? Може би са се разменили — неговата душа е в теб, а твоята душа е отишла в него. Сигурно ти си магарето и се страхуваш като заек, а то е бюлюк емини и реве като лъв. Какво бих могъл да направя при това положение?
— Ефенди, съвсем сигурно е, че магарето ми има друга душа. Но не е турска, защото не разбира езика на османлиите. Ти говориш всички езици на земята, затова те моля да дойдеш долу. Като поговориш с магарето, бързо ще разбереш кой се крие в него. Персиец ли е, туркменец ли е, или арменец. А може и руснак да е влязъл в него, щом не ни оставя на мира.
— Наистина ли мислиш, че…