Това беше широка, полутъмна стая, през чиито закрити с решетки прозорци падаше приятна, мека светлина. Килимите и разните украси по стените й придаваха уют, а намиращите се наблизо съдове с вода създаваха наистина приятна прохлада. Един парапет разделяше помещението на две половини: предната — за прислугата, а задната — за господаря и неговите гости. По-високата задна част на стаята се украсяваше от широк диван, който се ширеше от единия до другия ъгъл на стаята. Върху него седеше Абрахим Мамур, притежателят на многото кесии.
Когато влязох, той се изправи, но съгласно обичая остана на мястото си. Тъй като не бях обут с характерните за страната обувки, а с високи ботуши за езда, не можех да ги събуя и затова нехайно минах през скъпите килими и седнах до господаря на дома. Слугите донесоха неизменното кафе и още по-неизбежните лули и вече можехме да минем по-нататък.
Първият ми поглед бе насочен към лулата на Абрахим Мамур. Всеки познавач на Ориента знае, че по лулата се преценяват материалните възможности на нейния притежател. Дългата благоуханна, обвита с позлатена сребърна жица лула сигурно струваше хиляда пиастъра. Още по-скъп беше обаче мундщукът от кехлибар, състоящ се от две части, между които блестеше покрит със скъпоценни камъни пръстен. Този човек явно наистина притежаваше «много кесии», но това не можеше да бъде причина да се притеснявам, че някакъв си притежател на лула на стойност десет хиляди пиастъра е придобил богатството си, като е ограбвал подвластните си поданици. Значи по-добре щеше да е да проуча лицето му!
Но къде бях виждал вече тези красиви, фини и въпреки това заради неподходящото си съчетание сатанински черти? Изпитателно, проницателно, остро, направо пронизващо се устреми към мен погледът на малките очи без мигли, а после студено и като че успокоен, се отвърна. Изпепеляващи, изтощителни страсти бяха оставили дълбоки следи по това лице. Любовта, омразата, отмъщението, честолюбието си бяха помагали взаимно, за да потопят тази великолепно моделирана натура в блатото на порока и да придадат на външността на този мъж онова неописуемо нещо, което за други е сигурно предупреждение.
Къде бях срещал този човек? Бях го виждал. Само трябваше да си спомня къде. Но чувствах, че не е било при приятни обстоятелства.
— Нехаарак саиид! (Да бъде щастлив денят ти!) — поздравих аз.
— Нехаарак саиид ве мубаарак! (Да е щастлив и благословен и твоят!) — прозвуча бавно изпод гъстата, великолепна, но боядисана черна брада. Този глас беше студен, глух, без живот и душа; от него можеха да те побият тръпки. — Аллах да направи така, че по следите от стъпките ти балсам да расте, а от върховете на пръстите ти мед да капе, за да не чува сърцето ми повече гласа на своята мъка!
— Господ да те дари с мир, а на мен да помогне да открия отровата, която руши живота на твоето щастие — отвърнах аз на поздрава му, защото лекарят няма право да пита за жената на мохамеданина, ако не иска да направи най-голямото нарушение на учтивостта и обичаите.
— Чух, че си много мъдър хеким. В кое медресе1 си учил? — продължи Абрахим Мамур.
— В никое. Аз съм немзи!
— Немзи? О, аз знам, че немзите са умни хора. Вие владеете камъка на мъдростта и абракадабра, който прогонва смъртта.
1 Медресе — мохамеданско училище от по-висока степен в Ориента. — Бел. нем. изд.
2 Камък на мъдростта — философски камък. — Бел. пр.
— Няма нито философски камък, нито абракадабра.
Египтянинът ме погледна в очите с леден поглед.
— Не е необходимо да криеш от мен. Знам, че лекарите не говорят за умението си, а и нямам намерение да ти го отнемам с хитрост.. От теб се иска само да ми помогнеш. С какво прогонваш болестта от човека, с думи или с талисман?
— Нито с думи, нито с талисман, а с лекарства.
— Казах ти да не криеш от мен. Вярвам ти, защото ръката ти е надарена със способности, сякаш е благословена от Пророка, въпреки че не си мюсюлманин. Ти ще откриеш и победиш болестта.
— Само Господ е всемогъщ, той може да спасява и погубва, и само нему дължим уважение. Но щом трябва да ти помогна, говори!
Тази пряма подкана да издаде дори и най-незначителната тайна на дома си, изглежда, неприятно засегна Абрахим, въпреки че трябваше да е подготвен за подобно нещо. Но той веднага се опита да прикрие това и започна с въпрос:
— Ти си от страната на неверниците, където не е срамно да се говори за тази, която е дъщеря на една майка?