С моя храбър Халеф нямах ни най-малка причина да се страхувам от обитателите на старата къща. В случай на нужда ние двамата бихме могли да държим в шах живеещите тук няколко мъже и да се измъкнем невредими. Но аз изобщо нямах такива намерения. Вече предполагах доста неща за съдбата на болната. Трябваше да я видя и по възможност да разменя няколко думи с нея.
— Ти искаш да стреляш? — попита египтянинът ядосан, сочейки пистолета ми!
— Разбира се.
— Тук, в моя дом?
— Защо не, щом съм принуден да се защитавам?
— Кучи сине! Това, което си помислих, когато влезе тук, се оказа вярно!
— Какво е вярно, Абрахим Мамур?
— Че вече съм те виждал някъде.
— Къде?
— Не знам, но е сигурно, че не е било при приятни обстоятелства.
— Точно както днес, защото щях да се учудя, ако тази среща завършеше добре. Ти ме нарече «кучи син», а аз ти казвам, че ако още веднъж произнесеш тази дума, ще получиш куршум в главата. Запомни това добре, Абрахим Мамур!
— Ще извикам слугите си!
— Извикай ги, ако искаш да видиш труповете им, а после и теб да просна мъртъв до тях.
— Охо, само че ти не си Господ!
— Но съм немзи. Опитвал ли си някога ръката на един немзи?
Египтянинът презрително се изсмя.
— Внимавай да не ти се случи да я опиташ някога! — предупредих го аз. — Тя не е къпана като твоята в розова вода. Но аз ще оставя къщата ти в мир. Сбогом! Ти не искаш да те убия и аз ще изпълня желанието ти. Раббена халиек! (Господ да те пази!)
Прибрах револвера си и тръгнах към вратата.
— Стой! — извика Абрахим. Но аз продължих да вървя.
— Стой! — заповяда той още по-високо.
Почти бях стигнал до вратата, ала не се обърнах.
— Умри, гяур!
Аз рязко се извърнах и само успях да отскоча встрани. Камата му прелетя край мен и се заби в облицовката на стената.
— Сега си мой!
Казвайки това, аз скочих върху него, хванах го, както ми попадна, вдигнах го нагоре и го хвърлих срещу стената.
Абрахим Мамур остана да лежи няколко секунди, но след това с мъка се изправи. Очите му бяха широко отворени, вените на челото му — изпъкнали до пръсване, а устните му посинели от яд. Държах револвера си насочен срещу него, а той стоеше изплашен пред мен.
— Сега вече опита ръката на един немзи! — казах аз. — Само посмей още веднъж да ме ядосаш!
— Гяур!
— Страхливец! Или как се нарича някой, който моли лекар за помощ, след това го ругае, а накрая дори се опитва да го убие, нападайки го вероломно в гръб. Вяра, която има такива привърженици, нищо не струва.
— Магьосник!
— Магьосник ли? Защо?
— Ако не беше такъв, камата ми щеше да те улучи, а и нямаше да имаш сила да ме хвърлиш във въздуха като топка.
— Е добре! Магьосник съм и бих могъл да спася живота на Гюзела, твоята жена.
Умишлено изрекох името й, а то произведе очаквания ефект.
— Кой ти каза това име? — избухна Абрахим Мамур.
— Хамид, твоят пратеник.
— Един неверник няма право да произнася името на правоверна!
— Само казвам името на една жена, която утре може да е мъртва.
Абрахим пак ме погледна с леден, втренчен поглед, но след това закри с ръце лицето си.
— Вярно ли е, хеким, че Гюзела още утре може да е мъртва?
— Вярно е.
— Може ли да бъде спасена?
— Вероятно.
— Не казвай вероятно, ами сигурно! Готов ли си да ми помогнеш? Ако тя оздравее, можеш да поискаш всичко, което ти хрумне.
— Готов съм.
— Дай ми тогава твоя талисман или лекарство!
— Талисман нямам, а и лекарство все още не мога да ти дам.
— Защо да не можеш?
— Лекарят може да излекува болния едва след като го види.
Ела, хайде да вървим!
Той отстъпи назад като ударен.
— Ти луд ли си? Духът на пустинята е изгорил мозъка ти и не знаеш какво искаш. Жената умира, щом върху нея падне погледът на чужд мъж!
— Още по-сигурно е, че Гюзела ще умре, щом не мога да отида при нея. Трябва да измеря пулса й, а и да чуя отговорите на много въпроси, които засягат болестта й, от самата нея. Само Господ е всезнаещ и няма нужда да пита никого.
— Ти наистина ли не лекуваш с талисман?
— Не.
— И с думи ли не лекуваш?
— Не.
— И с молитви ли?
— Да, аз се моля за страдащите, но Господ вече ни е дал в ръка средствата, с които да лекуваме.
— Какви средства са това?
— Това са цветя, метали и метални съединения, чиито сокове и сили ние извличаме.