— Да не са някакви отрови?
— Аз не тровя болните.
— И трябва да говориш с нея ли?
— Трябва да я разпитам за болестта й, както и за всичко, свързано с нея.
— Но няма да говориш с нея за това, което не разрешавам, нали?
— Така да бъде.
— И ще трябва да пипаш ръката й?
— Да.
— Разрешава ти се, но само за една минута. А лицето й трябва ли да видиш?
— Не, болната може да остане забулена. Но трябва да направи няколко крачки напред-назад из стаята.
— Защо?
— Защото по походката и стойката могат да се разберат много неща, свързани с болестта:
— Добре, и това ти се разрешава. Ще отида да доведа болната.
— Остави това.
— Защо?
— Трябва да я видя там, където живее, трябва да разгледам стаята й.
— На какво основание?
— Има много болести, които възникват от обитаване на неподходящо жилище, а това може да забележи само окото на лекаря.
— Значи искаш да влезеш в харема ми?
— Разбира се.
— Това не разрешавам.
— Тогава тя ще умре. Аллах йекуун маак! (Господ да те пази!)
Обърнах се да си тръгна. Макар от изброяването на признаците на болестта да бях забелязал, че Гюзела страда от много силна душевна депресия, се престорих, че смятам болестта за телесна. И тъкмо защото предполагах, че страданията й са резултат от принуда, която я беше подчинила на властта на този човек, исках да си обясня колкото може повече подробности по случая. Той ме остави да стигна до вратата, но после извика:
— Спри, хеким, остани! Ще влезеш в покоите й!
Обърнах се и тръгнах отново към него, без да проявявам задоволството си. Победих и бях доволен от отстъпките, които ми беше направил. Любовта на египтянина, а в резултат на това и тревогите му трябва да бяха изключително големи, щом се съгласи да изпълни условията ми. Разбира се, по лицето му много добре се четеше спотаената злоба, която изпитваше към мен, защото бях неизбежен натрапник в светинята на интимния му живот, и стигнах до убеждението, че дори и в случай на щастливо излекуване на болната жена щях да си остана за него непримирим враг.
Египтянинът се отдалечи, за да се разпореди лично за всичко необходимо, тъй като никой от прислугата не биваше да знае, че той разрешава на чужд мъж достъп до светилището на дома си.
Доста време мина, докато Абрахим се върне. Върху здраво стиснатите му устни беше изписан израз на твърда решителност и с поглед, изпълнен с омраза, той заяви:
— Можеш да идеш при нея…
— Това вече го обеща.
— … и да видиш стаите й…
— Разбира се.
— … както и самата нея…
— Забулена и покрита.
— … и да говориш с нея.
— Това е наложително.
— Разрешавам ти безкрайно много неща, чужденецо. Но в името на блаженството в царството небесно и на вечните мъки в ада, ако изречеш някоя дума не по вкуса ми или направиш и най-малкото непозволено от мен нещо, ще пронижа Гюзела. Ти си силен и добре въоръжен, затова камата ми ще бъде насочена не към теб, а към нея. Кълна ти се във всички сури на Корана и във всички халифи, Аллах да благослови паметта им!
Все пак той ме беше опознал добре и смяташе, че това предупреждение ще му е по-полезно, отколкото отправени към самия мен високопарни заплахи. Всъщност на мен и през ум не ми бе минавало да накърнявам правата му. Но съдейки по поведението му, не можех да не си направя извода, че в отношенията му с болната имаше нещо нередно.
— Можем ли вече да тръгваме? — попитах аз.
— Ела!
Египтянинът вървеше напред, а аз го следвах. Най-напред минахме през няколко полусрутени помещения. Там сигурно спокойно си живееха всякакви нощни твари. След това влязохме в някаква стая. Тя, изглежда, служеше за вестибюл и чак после следваше помещението, което по всичко личеше, че служи за женски покои. Наоколо имаше всякакви дреболии, каквито жените имат обичай да ползват.
— Това са стаите, които искаше да видиш. Огледай се дали ще можеш да намериш в тях духа на болестта! — каза Абрахим Мамур с подигравателна усмивка.
— А съседната стая?
— В нея е болната. И нея трябва да видиш, но първо искам да се убедя дали слънцето е закрило лицето си за очите на чужденеца. Да не си посмял да ме последваш! Чакай, докато се върна!
Абрахим излезе, а аз останах сам.
Значи там се намираше Гюзела. Цялото поведение на египтянина разколеба предишното ми предположение, че става дума за жена на възраст.
Плъзнах поглед из стаята. И тук обзавеждането беше същото като в стаята на господаря: парапетът, диванът, нишата със съдове, пълни с вода за разхлаждане.