— Сихди, не искаш ли да спечеля няколко цехини?
— Напротив. Но повече бих се радвал на оздравяването на болната.
— Колко пъти ще ходим още, докато оздравее болната?
— Може би още пет пъти.
— Пет по три прави петнайсет цехини. А като оздравее, сигурно ще получа още петнайсет, което прави трийсет цехини. Ще проуча дали тук, по Нил, няма и други болни жени.
Стигнахме до лодката, където гребците вече ни очакваха. Нашият водач Хамид стоеше до кормилото и щом се качихме, лодката бързо се понесе по течението на реката, така че след половин час стигнахме до Кертаси.
1 Игнация — бобово растение, съдържащо стрихнин. Екстракт от него в малки дози действа успокоително на нервите, а в големи количества предизвиква тетанус. — Бел. нем. изд.
Спряхме близо до един дахабие, който беше хвърлил котва тук, докато сме били на брега. Въжетата му бяха опънати, платната прибрани и според благочестивия мохамедански обичай рейсът, корабният капитан, канеше хората си на молитва.
— Хай алла ссаля! (Ставайте, пригответе се за молитва!) Вече се канех да отмина, но още веднъж бързо се обърнах. Този глас ми беше познат. Правилно ли бях чул? Това наистина ли беше старият Хасан, когото наричаха Абу ер Реисан, баща на корабните капитани? Срещнахме се с него в Куфарах, където заедно с Халеф и мен той посети един от синовете си. Обикнахме се взаимно и аз бях убеден, че много ще се зарадва да ме срещне отново. Изчаках да свърши молитвата и след това извиках към палубата:
— Абу ер Реисан, охио!
Старото му добро, брадато лице веднага се появи и той попита:
— Кой е? Аллах акбар! (Господ е велик!) Това не е ли моят син Немзи Кара ефенди?
— Той е, рейс Хасан.
— Ела горе, синко! Искам да те прегърна.
Качих се при него, а той сърдечно ме поздрави.
— Какво правиш тук? — попита ме Хасан.
— Почивам си от пътуването, а ти?
— Идвам с кораба си от Донгола, където натоварих на борда майчин лист. За съжаление коритото ми се проби и трябваше да хвърля котва.
— Колко време ще останеш тук?
— Само днес и утре. Къде живееш?
— Ей там вдясно, в самотната къща.
— Хазяинът ти добър ли е?
— Да. Той е шейх ал белед. Доволен съм от него. Тази вечер ще бъдеш мой гост, нали, рейс Хасан?
— Ако не са ти счупени лулите, ще дойда.
— Имам само една, значи ще трябва да си донесеш твоята. Но ще пушиш най-великолепния тютюн, който някога въобще е съществувал.
— Разбира се, че ще дойда. Ти дълго ли ще останеш тук?
— Не. Искам да се върна в Кайро.
— Тогава тръгвай с мен. Ще хвърля котва в Булак.
При това предложение ми хрумна една мисъл.
— Рейс Хасан, ти ме наричаш свой приятел.
1 Майчин лист — лековита билка. — Бел. пр.
2 Шейх ал белед. — кмет на селото. — Бел. нем. изд.
3 Булак — предградие на Кайро, с пристанище.
— Да, и си такъв. Искай от мен каквото и да е и то ще бъде твое, ако го имам или мога да го набавя!
— Искам да те помоля за нещо голямо.
— Какво е то?
— Ще научиш довечера, като пиеш с мен кафе.
— Аз ще дойда и… о, но, сине мой, забравих, че вече съм поканен.
— Къде?
— В същата къща, в която живееш и ти.
— При шейх ал белед ли?
— Не, при човека от Стамбул, който пътува с мен два дни и слезе тук. Той нае там стая за себе си и място за слугата си.
— Какъв е?
— Не знам, не ми е казвал.
— Но неговият слуга можеше да ти го каже.
Капитанът се засмя, което иначе не беше обичайно за него.
— Този човек е хитрец, който е чувал всички езици, но нито един не е научил достатъчно добре. По цял ден пуши, свири и пее и когато го попитат нещо, дава отговори, които днес са истина, но на другия ден вече не са… Завчера беше турчин, вчера черногорец, днес е сириец и само Аллах знае какъв ще бъде утре или вдругиден.
— Значи сигурно няма да дойдеш при мен.
— Ще дойда, след като изпуша една лула с другия. Аллах да те пази! Но сега имам още работа.
Халеф вече се беше прибрал. Аз също го последвах и се изтегнах на дивана в стаята си, за да премисля днешното преживяване. Това обаче не ми се удаде, защото само след няколко минути при мен дойде хазяинът ми.
— Нехарак саиид ве мубарак. (Ефенди, идвам да ти поискам разрешение.)
— За какво?
— При мен дойде един чужденец и ме помоли за стая, каквато му дадох.
— И къде е тази стая?
— Горе.
— Човекът изобщо няма да ми пречи. Направи каквото намериш за добре, шейх.
— Но твоята глава има да премисля много неща, а чужденецът има слуга, който, изглежда, много свири и пее.
— Ако не ми харесва, ще му забраня да прави това.