— Ремонтираха ли ти пробива? — попитах аз Хасан.
— Още не. Днес успяхме само да запушим дупката, и да изпомпим водата. Но Аллах и утре е дал ден.
— И кога ще отплаваш?
— Вдругиден рано сутринта.
— Ще вземеш ли и мен?
— Душата ми би се радвала да те има до себе си.
— А ако искам да доведа някого с мен?
— На кораба ми има още много място. За кого става дума?
— За една жена.
— Жена ли? Да не си купил тук някоя робиня, ефенди? ?
— Не. Тя е жена на друг.
— И той ли ще пътува?
— Не.
— Значи си я купил от него?
— Не.
— Тогава той ти я е подарил?
— Също не. Ще му я отнема.
1 Фелахи — местно египетско население. Бел. нем. изд.
— Аллах керим! (Господ да е милостив!) Искаш да му я отнемеш против неговата воля?
— Може би.
— Ефенди, знаеш ли какво е това?
— Разбира се. Ихтитаф, отвличане.
— Отвличане, което се наказва със смърт. Да не ти се е замъглил умът, а душата ти да е помръкнала, та искаш да извършиш престъпление?
— Нищо подобно! Цялата работа е просто много съмнителна. Знам, че си ми приятел и умееш да пазиш тайна. Ще ти разкажа всичко.
— Отвори портите на сърцето си, сине мой! Слушам!
Разказах му за днешното си приключение. Той слушаше внимателно. Като свърших, той се изправи.
— Ставай, сине мой, вземи лулата си и ме последвай.
— Къде?
— Веднага ще разбереш.
Подозирах какво е намерението му и го последвах. Той ме водеше нагоре към стаята на търговеца. Прислужникът му не беше там, затова влязохме, като преди това съобщихме за себе си с леко подраскване на вратата.
Мъжът, който се изправи пред нас, беше все още млад. Изглежда, бе на около 26 години. Скъпият чибук, от който пушеше, ми подсказа, че говорейки за неговите «страшно много пари», ютербокецът сигурно имаше право. Той бе с привлекателна външност и още в първата минута си казах, че бих искал да му засвидетелствам своето доброжелателство. Старият Хасан взе думата.
— Това е търговецът на едро Исла Бен Мафлай от Стамбул, а този тук е Кара Бен Немзи ефенди, мой приятел, когото обичам.
— Бъдете добре дошли при мен и седнете! — отговори младият мъж.
По лицето на турчина се изписа очакване, защото сигурно си бе казал, че капитанът трябва да има достатъчно основателна причина, за да ме заведе при него просто така.
— Ще ми направиш ли една услуга, Исла Бен Мафлай? — попита старият.
— С удоволствие. Кажи какво трябва да направя за теб!
— Разкажи на ефендито историята, която преди това довери на мен.
По лицето на търговеца се изписа учудване и недоверие.
— Рейс Хасан — каза той, — ти тържествено ми обеща да мълчиш, а ето че вече си се раздрънкал!
— Попитай моя приятел дали съм проронил и дума.
— Тогава защо го водиш горе и искаш да разкажа същото и на него?
— Нали ми каза да си отварям очите на четири по време на пътуването, а и където вечер хвърля котва, и да се осведомявам за това, което търсиш. Действах според твоето желание и ти водя този човек, който вероятно ще може да ти даде сведения.
Исла скочи и захвърли лулата настрани.
— Вярно ли е? Ти би могъл да ми дадеш сведения?
— Приятелят ми Хасан не ми е казал нито дума и аз още не знам за какво бих могъл да те информирам — обясних аз. — Говори първо ти.
— Ефенди, ако можеш да ми кажеш това, което бих искал да чуя, ще те възнаградя по-богато от паша.
— Не искам никаква награда. Говори!
— Търся една девойка, която се казва Зеница.
— Аз познавам жена с такова име.
— Къде, къде, ефенди? Казвай бързо!
— Би ли ми описал първо как изглежда девойката!
— О, тя е красива като роза и прекрасна като утринна зора! Ухае като цветовете на резедата, а гласът й е мелодичен като песента на хурия. Косата й е като опашката на коня Гиля, а краката й са като на Далила, която е заслепила Самсон. От устата й се ронят думи на доброта, а очите й…
Аз го прекъснах с едно движение на ръката.
— Исла Бен Мафлай, това не е описанието, от което имам нужда. Не говори с възхищението на годеник, а с думите на разума! Кога си я изгубил?
— Преди две луни.
— Няма ли тя нещо в себе си, по което може да бъде разпозната?
— Какво например?
— Може би някакво бижу, пръстен, огърлица…
— Пръстен ли, да! Дадох й пръстен, направен от тънко като хартия злато, върху който има хубава перла.