— Аллах керим! (Господ е милостив!) — проехтя гласът на Хасан, но така пронизително, че всички да го чуят. — Аллах валлах, на греблата, на греблата, хайде, момчета, хайде, мъже, герои, тигри, пантери и лъвове! Пред вас е смъртта! Не я ли виждате? Гребете, гребете, за Бога, гребете, кучи синове, страхливци, подлеци и котки. Работете, работете, храбреци, герои, незабравими смелчаци и богоизбрани!
Стремително се спуснахме към отварящата се в момента пред нас ножица, която в следващия миг можеше да ни унищожи. Ръбовете на скалите бяха толкова остри, а течението на бързея така ни влечеше, че от кораба ни нямаше да остане и шепа трески.
— О, пазителю наш, помогни ни! Наляво, наляво, кучета, лешояди, мишеловци, обесници! Наляво, кормилото наляво, о, вие, най-доблестни, най-чудесни, вие, бащи на всички герои! Аллах, Аллах, машаллах! Господ направи чудо, да е благословен!
Корабът се бе подчинил на почти нечовешките усилия и успя да премине от другата страна. За няколко мига се намерихме в спокойните плавателни води и всички коленичиха да благодарят на Всевишния.
— Еш хетю ля илляха ил аллах! — разнесе се ликуващ вик над палубата. — Признавам, че има само един Бог! Смили се над нас и ни благослови!
Тогава нещо излетя подир нас, сякаш изстреляно от тетивата на лък. Идваше сандалът, който беше преодолял същата опасност. Скоростта му отново бе станала по-голяма от нашата и затова трябваше да мине покрай нас. Но ивицата, по която можеше да се плава, беше толкова тясна, че с големи усилия успяхме да се отклоним и той префуча край кораба ни, почти докосвайки борда му. Абрахим Мамур се бе облегнал на мачтата, мушнал дясната ръка зад гърба си. Когато се намираше точно срещу мен, той вдигна до бузата си скритата дълга арабска пушка — аз бързо залегнах, — куршумът префуча край мен, а в следващия миг сандалът ни отмина.
Всички видяха опита за убийство, но никой нямаше време нито да се учудва, нито да се гневи, защото бързеят отново ни грабна и ни понесе към един лабиринт от скали.
Тогава пред нас се разнесе силен вик. Сандалът беше изхвърлен от силата на бързея върху една скала. Гребците удряха с веслата във водата и леко повреденият плавателен съд пак се понесе освободен, отново подет от вълните. Но при сблъсъка един човек беше паднал зад борда. Той висеше във водата, притискайки се отчаяно към скалата. Грабнах едно въже от лико на финикова палма, изтичах до перилата на борда и го хвърлих към изпадналия в беда човек. Това беше Абрахим Мамур.
Щом той благополучно стигна до горната палуба, отърси водата от себе си и се нахвърли срещу мен със свити юмруци.
— Кучи син, ти си разбойник и измамник!
Аз го посрещнах спокойно. Поведението ми го принуди да спре пред мен, без да използва юмруците си.
— Абрахим Мамур, бъди учтив, защото не се намираш в твоя дом! — предупредих го аз. — Ако кажеш само още една дума, която не ми харесва, ще накарам да те завържат за мачтата и да те набият с камшик!
Най-голямата обида за един арабин е боят, а втората по значение — заплахата да го набият. Абрахим направи едно движение, но се овладя.
— Ти си отвлякъл на борда жена ми! — изкрещя той.
— Не съм.
— Не казваш истината!
— Напротив, казвам я, защото тази, която е на борда, не е твоя жена, а годеница на младия мъж до теб.
Египтянинът се спусна към каютата, но там срещу него застана Халеф.
— Абрахим Мамур, аз съм Хаджи Халеф Бен Хаджи Абел Аббас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах. Това тук са моите два пистолета и ако се опиташ да влезеш в каютата, ще те застрелям.
Моят дребничък Халеф направи физиономия, от която египтянинът трябваше да разбере, че намерението му да стреля е сериозно. Абрахим се оттегли и изсъска:
— Ще ви дам под съд веднага щом се приближите към сушата, за да освободите помощния екипаж.
— Направи го! — отвърнах му с безразличие. — Дотогава обаче не бъди мой враг, а мой гост, ако се държиш миролюбиво.
Успешно бяхме преминали през най-опасните места на бързея и можехме да се заемем с необходимата сериозност за нашата работа.
— Ще ни разкажеш ли сега как Зеница е попаднала в ръцете на тези хора? — попитах аз Исла.
— Ще отида да я доведа — отвърна той. — По-добре самата тя да ви разкаже.
— Не — противопоставих се аз. — Годеницата ти трябва да остане в каютата, защото, като я види, египтянинът още повече ще се озлоби и ще се раздразни изключително много. Разкажи ни всичко. Мохамеданка ли е, християнка ли е?