— Християнка е.
— От кое вероизповедание?
— От това, което вие наричате гръцко.
— Не е ли тръгнала с египтянина доброволно?
— Той я е купил.
— Ах! Възможно ли е?
— Да, всичко е станало при много странни обстоятелства. Черногорките не ходят забулени. Абрахим я видял в Скутари и й казал, че я обича и иска да се ожени за нея. Зеница обаче му се присмяла. Тогава той отишъл при баща й в Черна гора и му предложил голяма сума, за да я купи от него. Бащата, разбира се, му отказал. Тогава Абрахим подкупил бащата на приятелката й, при която Зеница често ходела на гости, и той се съгласил с пазарлъка.
— Как е възможно?
— Този мерзавец дал на Абрахим Мамур документ за продажба, според който Зеница е продадена като черкезка робиня.
— А, затова значи приятелката е изчезнала така внезапно с баща си!
— Само затова. После Абрахим Мамур завел Зеница на един кораб и заминал с нея първо за Кипър, а сетне за Египет. Останалото ви е известно.
— Как се казва мъжът, който я е продал? — попитах аз неволно.
— Баруд ал Амасат.
— Ал Амасат… ал Амасат… това име ми се струва познато.
Къде ли съм го чувал? Този човек турчин ли е бил?
— Не, арменец.
Арменец ли? Сега вече се сетих! Хамд ал Амасат, онзи арменец, който искаше да ни погуби при Шот ал Джерид и след това избяга в Кбили! Дали беше същият? Не, защото времето не съвпадаше.
— Не знаеш ли — попитах аз Исла — дали този Баруд ал Амасат има брат?
— Не. И Зеница също не знае. Подробно я разпитах за това семейство.
Тогава при нас дойде слугата Хамсад ал Джербая и се обърна към мен:
— Ефенди, искам да ви кажа нещо.
— Говорете!
— Как се казва този египетски негодник?
— Абрахим Мамур.
— Така ли! Значи е някакъв чиновник?
— Разбира се. Разправят дори, че бил управител на някаква провинция.
— Не се поддавайте на такива лъжи, защото аз познавам този човек по-добре от вас.
— А! И кой е той?
— Гледах как веднъж отнесе бастонадата. (Бой с тояги. — Бел. пр.) И тъй като това беше първото наказание от този вид, което наблюдавах, разпитах подробно за потърпевшия.
— Е, кой и какъв е той?
— Бил е аташе или нещо такова в персийското консулство в Константинопол и е издал някаква тайна или нещо от този род. Трябвало е да го убият, но тъй като е имал покровител, се отървал при свалянето от длъжност само с бой. Името му е Давуд Арафим.
Това, че бръснарят от Ютербок познаваше този човек, беше много странно стечение на обстоятелствата и след като подпомогна паметта ми, изведнъж прозрях истината. Наистина го бях виждал вече, и то в Константинопол, където беше отведен като затворник. Случи се така, че и той ме забеляза и сега си беше спомнил лицето ми.
— Благодаря ви за това съобщение, Хамсад — казах аз. — Но каквото знаете, го запазвайте за себе си!
Сега вече ни най-малко не ме притесняваше мисълта, че Абрахим ще ме обвини пред съда. Не знам защо, но не можех да се освободя от предположението,. че той не се е запознал с Баруд ал Амасат, който му е продал Зеница, за първи път едва чрез момичето. Несъмнено беше, че зад себе си имаше тъмно минало — сега се появяваше като Мамур и притежаваше състояние: Това бяха обстоятелства, които ме караха много да се замисля.
Реших засега да запазя за себе си казаното от бръснаря. Абрахим не биваше да забележи, че е разкрит.
При следващото спиране взетите на кораба моряци в горното течение на бързея трябваше отново да бъдат свалени на сушата. Плавателният ни съд се насочи към брега на Асуан.
— Ще хвърляме ли котва или не? — попитах аз капитана.
— Не, веднага щом мъжете слязат от кораба, ще обърна.
— Защо?
— За да се изплъзна от полицията.
— А Абрахим?
— Ще бъде отведен на сушата с моряците.
— Аз не се страхувам от полицията.
— Ти си чужденец в страната и си под закрилата на твоето консулство, което означава, че не могат да те задържат. Но аз — той не се доизказа, — ах! Виж там!
Това последно възклицание се отнасяше за една лодка, пълна с въоръжени, мрачно гледащи мъже. Бяха гавази.
— Сигурно няма да обърнеш веднага — казах на Хасан.
— О, напротив, ако заповядаш! Длъжен съм да се подчинявам само на теб.
— Не ти заповядвам подобно нещо, напротив, бих искал най-сетне да се запозная с тукашната полиция.
Лодката се доближи до нас и намиращите се в нея хора се качиха при нас на борда още преди да стигнем до брега. Тук беше и екипажът на сандала. Явно бяха разказали, че Абрахим се е удавил в бързея, и съобщили за отвличането на жената. Както по-късно узнахме, старият рейс Халид Бен Мустафа бе отишъл тичешком при съдията и дръпнал такава добронамерена реч по мой адрес — неверник, убиец, бунтар, разбойник и размирник, — че всъщност трябваше да съм доволен, ако се отърва с обесване или удавяне в чувал.