— Аллах е справедлив и милостив, сихди. За всеки дар той възнаграждава хилядократно. Не носи ли камилата ти също и една кожена торба, в която имаш неща, от които всяка годеница би изпаднала във възторг?
— И ако ти дам някое от тези неща, ще си го получа ли, когато Ханех не е вече твоя жена?
— Ще си го поискаш!
— Франките нямат обичая да правят това. Но щом ми обещаваш всичко да ми се върне хилядократно, после ще отворя торбичката и ще погледна дали не бих могъл да намеря в нея нещо за теб.
Тогава дребосъкът радостно се изправи на стремената си.
— Сихди, ти си най-мъдрият и най-добър ефенди, когото Аллах е създал. Твоята доброта е по-голяма от Сахара, а благодетелността е безкрайна като Нил. Твоят баща е бил най-известният, а бащата на баща ти най-благородният измежду всички хора в кралство Немзистан. Майка ти е била най-хубавата роза, а майката на твоята майка най-нежното цвете на Европа. Твоите синове биха могли да бъдат многобройни като звездите на небето, дъщерите ти — колкото пясъка в пустинята, а децата на твоите деца — безброй като капките в морето!
Истинско щастие беше, че вече стигнахме до лагера, иначе благодарността на Халеф щеше да ме превърне в родоначалник на цял народ. Що се отнася до кожената торбичка, която Халеф беше споменал, тя наистина съдържаше най-различни неща, които чудесно биха могли да послужат за подарък на едно бедуинско момиче. Когато пътуването ни по Нил завърши и в Кайро се разделяхме с търговеца Исла Бен Мафлай, той настоя да ми даде разни неща, които да използвам за подаръци по време на понататъшното си пътуване и с чиято помощ бих могъл да си осигуря някои услуги. Това бяха предмети, които не заемаха много място, а и сами по себе си нямаха кой знае каква стойност, но за обитателите на пустинята те бяха силно желани ценности.
По време на отсъствието ни бяха опразнили и приготвили за мен една от палатките. Щом се настаних в нея, отворих кожената торба и извадих едно колие. Това беше медальон, под чийто стъклен капак се движеше едно малко дяволче. Изработен бе по същия начин като например копчетата за маншети с изкуствени костенурки и беше окачен на верижка от стъклени перли, които на слънцето или на светлината на огъня блестяха с всички цветове на дъгата. В Париж това украшение сигурно нямаше да струва повече от два франка. Показах го на Халеф.
Дребосъкът му хвърли един поглед и изплашено се дръпна назад.
— Машаллах! Ами че това е шейтанът. Господ да го прокълне! Сихди, как успя да подчиниш дявола на твоята власт? Ля иллаха иллялах ве Мохамед расул Аллах! (О, Господи, пази ни от трижди проклетия дявол, защото не на него, а на теб искаме да служим!)
— Шейтанът не може да ти направи нищо, защото е здраво затворен — успокоих го аз.
— Ще се закълнеш ли в брадата си?
— Кълна се!
— Я ми покажи, сихди! Ами ако успее да излезе, тогава съм изгубен и душата ми ще лежи на твоята съвест и на тази на прадедите ти.
— Халеф взе колието много внимателно с върха на пръстите си, сложи го на земята и коленичи да го разгледа.
— Уаляхи-биляхи-талахи-бир Аллах, това е шейтанът! Виждаш ли как е разтворил паст и се плези? Върти си очите и поклаща рога. Размахва опашка, заплашва с нокти и тропа с крака! Аман — горко ми, ако счупи кутийката.
— Няма да направи това! Той е само една изкуствена фигурка.
— Изкуствена фигурка, изработена от човешки ръце ли? Сихди, ти ме заблуждаваш, за да добия смелост. Че кой може да направи дявол? Никой човек, нито правоверен, нито християнин или пък евреин. Ти си най-великият алим и най-храбрият герой на земята, защото си надвил шейтана и си го затворил в този тесен зандан! Хамдулилях, защото сега земята е свободна от него и духовете му и всички правоверни могат да ликуват и да се радват на мъките, които трябва да изтърпи тук! Защо ми показваш тази огърлица, сихди?
— За да я подариш на годеницата си.
— Аз… Тази огърлица, която е по-скъпоценна от всички диаманти на трона на великия Могул? Който притежава огърлицата, ще стане най-прочут сред всички синове и дъщери на правоверните. Наистина ли искаш да я подариш?
— Да.
— Бъди така добър, сихди, и ми позволи да я запазя за себе си! Предпочитам да дам на момичето огнивото си.
— Не, ще дадеш на Ханех тази огърлица. Настоявам.
— Тогава трябва да се подчиня. Но къде я държеше, но не само нея, а и всички онези неща, преди вчера да ги сложиш в торбата?
— Пътят от Кахара дотук беше много опасен. Затова носех тези скъпоценности със себе си, в крачолите на шалварите си.