— Не са се отскубнали, а са откраднати — обясних аз. Устата на Линдси се разтегна в познатия четириъгълник и той доволно се разсмя.
— От кого?
— От крадци.
Англичанинът направи още по-доволна физиономия.
— Много добре, от крадци. Къде са, как се казват?
— Откъде да знам?
— Но аз също не знам. Хубаво, много хубаво! Приключение!
— Още не е минал и час от кражбата. Да чакаме още пет минути, докато се развидели достатъчно, за да открием следите на крадците.
— Хубаво… отлично! Вие бил прериен ловец — следи намира, преследва, убива. Огромно удоволствие — плаща добре, много добре!
Той влезе в палатката, за да направи необходимите според него приготовления. След малко в светлината на изгрева различих следите на шестима мъже и му съобщих това свое откритие.
— Шест? Ние колко?
— Само двама. Двама трябва да останат да пазят, докато се върнем.
— Йес! Заповядва това и после тръгва!
— Добър бегач ли сте, или да взема със себе си Бил?
— Бил ли? Ами! Защо дошъл на Тигър? Приключения! Тича добре — тича като елен!
След като даде необходимите инструкции, Линдси прехвърли загадъчната мотичка през рамо до пушката и ме последва. Трябваше да настигнем крадците, преди да са се присъединили към някоя по-голяма група, и аз бързо се понесох напред. Дългите карирани крака на спътника ми бодро се движеха наравно с мен. Истинско удоволствие беше да се тича с него.
Всичко това се случи през пролетта. Ето защо земята не приличаше на пустиня, а на ливада, само че цветята растяха на снопове или на храсти. Не бяхме изминали много път и ето че крачолите ни вече се бяха боядисали от цветния прашец. Благодарение на високата растителност следите личаха много добре. Накрая те водеха към един малък доста пълноводен приток, идващ от Джебел Кануке. На брега му следата свършваше на място, където тревата беше доста отъпкана от конски копита, и новият оглед показа, че оттук нататък следите са не четири, а десет. Двама от шестимата крадци бяха тичали дотук, където са били скрити всичките им коне.
Линдси направи кисела физиономия.
— Отвратително — ще се пукна от яд!
— За какво?
— Ще избягат!
— Как така?
— Всички коне са с тях — ние тича.
— Ами! Въпреки всичко ще ги настигнем, ако издържите. Но това съвсем не е необходимо. Трябва не само да се гледа, но и да се мисли.
— Добре. Да мисли!
— Тези хора случайно ли са дошли до нашия лагер?
— Хм.
— Може би да, а може би не. Струва ми се, че конекрадците са следвали парахода по суша, а той спираше всяка вечер. Ако е така, значи засега следите им ще водят на запад, защото трябва да минат през реката, а при прилив не могат да имат доверие на чуждите коне.
— Значи трябва да заобиколят?
— Да. Ще трябва да потърсят брод или някое по-подходящо място за преминаване, а после отново да се върнат към предишната посока.
— Хубаво, добре — много добре!
Той свали дрехите си и се приближи до брега.
— Да, сър Дейвид, а добър плувец ли сте?
— Йес.
— Тук не е съвсем безопасно, когато оръжията и дрехите трябва да се запазят сухи. Увийте дрехите около шапката си като тюрбан!
— Добре, много добре — ще го направи.
Аз също свих дрехите си на вързоп и го сложих на главата си. После влязохме във водата. Този англичанин наистина беше толкова сръчен плувец, колкото и издръжлив бегач. Благополучно стигнахме до другия бряг и отново облякохме дрехите си.
Линдси се постави изцяло под мое ръководство. Бързо изминахме още около две английски мили на юг и след това завихме на запад, където хълмовете ни осигуряваха добра видимост надалеч. Изкачихме се на едно възвишение и се огледахме. Докъдето ни стигаше погледът, не се виждаше жива душа.
— Нищо, няма никой — лошо.
— Хм, и аз не виждам нищо.
— Значи все още имаме време да преследваме крадците там долу, до рекичката. Няма да си тръгна оттук, докато не взема обратно четирите коня.
— Аз също.
— Не. Вие трябва да идете при своето имущество.
— Имущество? Ами! Като се върна, ще си купя ново — с удоволствие плаща приключения — много добре.
— Стой! — прекъснах аз Линдси. — Не се ли движи там нещо?
— Къде?
Посочих с ръка. Той широко разтвори очи и уста и разкрачи крака. Ноздрите му се издуха — изглеждаше така, сякаш носът му също имаше способността да вижда или най-малкото да надушва и предусеща нещата от голямо разстояние.
— Наистина — аз също вижда.
— Идва към нас.
— Йес. Ако са те, ще застреля всички.