— Виж, Старши — казва Док с помирителен тон. — Сезонът ще започне всеки момент. Ще бъдат толкова обсебени от него, че ще забравят всичко, което тя им каже.
Старши удря с юмрук по най-близката криогенна камера. Аз отскачам назад за всеки случай, защото не знам какво или кого още може да удари.
— Добре — казва Старши. Обръща се към мен и ме гледа свирепо. — Първата причина за раздор?
Викторина? Точно сега?
— Различието — отговарям.
— Точно така. Раздорите ще следват това момиче навсякъде, където отиде, като мръсотията, която децата оставят след себе си по пода. А втората причина е липсата на ръководство. Момче, когато различията създадат смут, единственото нещо, което може да държи нещата под контрол, е здравото ръководство. Учи се от това.
Той натиска бутона на предавателя си.
— Връзка: до всички.
— Какво правиш. Старши? — докато го кажа, познатото бийп, бийп-бийп изпълва ушите ми.
— Внимание, до всички жители на „Благословеният“. Имам много важно съобщение.
Стомахът ми се свива. Старши прави съобщение до всички обитатели на кораба. И мисля, че знам какво ще каже. Мислите ми препускат в главата ми. Няма как да им каже за криогенното ниво, откъдето идва всъщност Ейми. Никога не би го направил.
— Старши, недей — опитвам се да го спра.
Той не ми обръща никакво внимание.
— Много е вероятно някои от вас, особено тези, които са на Ниво фийдъри близо до Болницата, да видят нов обитател на кораба.
— Спри — хвърлям се към Старши.
Повръща ми се от лъжите му.
Док ме сграбчва за ръцете с дългите си пръсти и ме издърпва назад. Опитвам се да се освободя, но той е твърде силен.
— Този нов обитател е млада жена с необичайно бяла кожа и яркочервена коса. Тя е резултат от научен експеримент, с който шипърите се опитват да разработят такива физически качества на тялото, които да устоят на суровите условия на Земя-Кентавър. Момичето е безобидно, но е слабоумно и е склонно към лъжи. Лесно се обърква и не е пригодено за труд, затова ще остане в Отделението. От вас изобщо не се иска и не се очаква да общувате с нея. Тя е луда и трябва да се отнасяте към нея като с такава.
Свивам ръце в юмруци. Луда, така ли било? Резултат от научен експеримент на шипърите? Е, има логика — учените от Ниво шипъри прекарват голяма част от времето си в създаване на нови неща, които ще ни предпазят в условията на Земя-Кентавър, каквито и да са те. И въпреки това е ясно, че Старши се опитва да скрие истинския произход на Ейми и да я държи далече от повечето хора.
Дръпвам се гневно, когато Док най-после ме пуска, но това вече няма значение. Старши е свършил. Обръщам се и тръгвам към асансьора, назад към Ейми.
27
Ейми
— Това, което не мога да разбера — казвам аз, — е защо вие всички сте тук.
— К’во питаш? — обажда се един от мъжете.
На скута му има китара, стара акустична реликва.
— Харли каза, че всички вие сте луди. Каза, че това е лудница.
— Аа, не сме луди — казва китаристът.
Акцентът му е по-силен отколкото на другите, едва му разбирам.
— Така е, луди сме — обажда се жената, която се е отдръпнала от мен. Харли я нарече Виктрия и каза, че пишела разкази. В ръцете си тя държи книга, която изглежда много стара — истинска книга, подвързана в кожа, а не някаква електронна джаджа. Чудя се откъде я е взела. — Единственото нещо, което ни поддържа, за да не откачим съвсем, са лекарствата — добавя Виктрия.
— Вие може и да сте луди — казва китаристът шеговито, — но аз не съм.
— Луд си — казва Харли. — И тя също. И аз. Всички тук.
— Но ти не си — настоявам аз.
— Говори за себе си.
— Не, наистина го мисля! Ти не си. Не се държиш като луд. Никой от вас не се държи така.
Харли се усмихва.
— Ще го приема като комплимент. В края на краищата — започва той, но изведнъж извръща глава наляво, сякаш се вслушва в нещо.
— Какво? — питам.
— Шшш — съска Виктрия.
Оглеждам стаята. Всички, абсолютно всички са наклонили глави наляво и сякаш съсредоточено слушат нещо.
— Повикване към всички — обяснява китаристът шепнешком. — Старши не го е правил, откакто умря Младши.