Ейми не се и опитва да се усмихне.
— О, да, би го направил — казвам аз.
Смехът на Харли замира и той ме поглежда.
— Може и да е казал нещо заплашително, но никога не би…
— Да — заявявам с най-твърдия тон, на който съм способен, — би го направил.
Харли сбърчва чело и отново се нахвърля на платното.
— Той не обича „смутове“ — обяснявам на Ейми. — Не иска някой да е различен, никакви различия изобщо. Различията, казва той, са първата причина за раздор.
— Звучи ми като същински Хитлер — измърморва Ейми.
Чудя се какво ли иска да каже с това. Старши винаги ме е учил, че Хитлер е бил мъдър, образован водач на своя народ. Може би Ейми имаше предвид, че Старши е силен водач, какъвто е бил и Хитлер. Странен начин на изразяване и ето още едно различие между нас, още една разлика, която Старши няма да хареса.
Ейми скача от мястото си до прозореца. Свива косата си бързо на кок и я закрепва с две сухи четки, които грабва от принадлежностите на Харли, преди да е успял да протестира. После започва да крачи из стаята като зверче, затворено в клетка, която е твърде малка за него.
Харли изсумтява отново, а аз си спомням следната картина: Старши върви на Ниво фийдъри, гледа благо като добродушен старец работниците и фермерите, а после, когато се качваме двамата на Ниво кийпъри, той ръмжи с отвращение на тяхната глупост. Старши, който непрекъснато ми набива в главата, че силният контрол е по-важен от всичко друго. Старши с киселото му изражение, когато за пръв път дойдох на Ниво кийпъри и не направих нищо необичайно. В съзнанието ми лицето на Старши се изкривява все повече и повече, и подозирам, че по същия начин се е изкривила и душата му.
Тогава разбирам, че да, този мъж, с когото живея от три години, който е водач на целия кораб, чийто контрол върху всички на борда е абсолютен… този мъж е способен да убие всеки един, за когото реши и когато реши.
Би могъл.
— Но защо ще го прави? — питам.
— Не знам. И защо — мен? Аз не съм някой важен. Защо ще се опитва да ме убие?
Четката на Харли замръзва във въздуха. В малката стая настъпва тишина.
— Ти не си единствената — казвам аз и думите ми пронизват въздуха като стрели. — Един мъж беше убит. Тогава видях и люка — помагах на Док и Старши да изпратят тялото към звездите.
— Кой?
Ейми диша тежко, в гласа й има ужас.
— Господин Уилям Робертсън.
— Не го познавам — казва тя с облекчение.
Чак тогава разбирам, че се е страхувала да не би мъртвецът, който се е понесъл към звездите, да е бил някой от родителите й.
29
Ейми
— Каква е системата за охрана на този кораб? — обръщам се към Младши. — Имате ли тук, момчета, ченгета или нещо такова?
Младши и Харли гледат смутено.
— Ченгета? — пита Младши.
Кимам.
— Нали разбирате, полицаи, ченгета. — Те ме гледат с недоумение. — Хора, чиято работа е да държат лошите под контрол.
— Нали затова е Старши — казва Харли и се обръща към платното си.
Страхотно.
— Тук нямаме нужда от „ченгета“ като на Земя-Слънце — обяснява ми Младши. Трябва ми малко време, за да се сетя, че под Земя-Слънце има предвид моята Земя. — На Земя-Слънце има повече безредици, защото е имало повече различия. На „Благословеният“ няма различия, затова няма и проблеми.
Аз се наежвам.
— Проблемите на Земята не идват от това, че хората са различни…
— Робство. Кръстоносни походи. Геноцид. Насилие срещу гражданските права. Апартейд. Различията са били основната причина за всички най-големи бедствия на Земя-Слънце, причинени от хората.
Аз го гледам зяпнала, но не мога да отрека позорните моменти в историята на моя свят.
— Я виж колко си бил умен — казва Харли и ми намига — Младши е най-образованият от нас. Това, което нас ни учеха за Земя-Слънце, беше най-вече за методите в селското стопанство и науката. Младши е умник.
Младши пламва целият.
Нямам време за закачки.
— Какво се прави в момента, за да се открие убиецът?
И двете момчета ме гледат с празен поглед.
— Има ли охрана при криогенно замразените хора? Старши разследва ли случая? Има ли заподозрени? Има ли там видеонаблюдение или контрол? Какво става?
Никой от двамата не се е замислял за тези неща, което ме вбесява.