— Изобщо не си помислил за това, така ли? Някой е умрял, а ти просто бездействаш и позволяваш това да се случи? Мислех, че ти си следващият водач на този кораб — крещя и соча към Младши. — А сега смяташ просто да подминеш всичко и да се надяваш, че нещата някак ще се оправят? И това ми било водач!
— Аз… аз — мънка Младши.
— Не разбираш ли, че родителите ми са там долу? Безпомощни? Лежат замразени в кутийките си! Ти не си бил там. В кутийката. Когато са я изключили от захранването. Не знаеш какво е усещането. Онзи момент, когато най-после се събуждаш и знаеш, че си буден, и искаш да повърнеш всички онези тръбички, но не можеш, и искаш да излезеш от онази кутия, но не можеш, и искаш да дишаш. Но. Ти. Не можеш.
— Добре, добре — казва той. — Успокой се. Пийни малко вода.
Младши използва това като повод да отиде до банята и да налее отново вода в чашата ми.
— Нямам нужда от вода! — казвам.
Защо им е толкова трудно да разберат кое е важното?
Въпреки това Младши ми побутва чашата. Вземам я и отпивам една глътка. На езика ми остава странен горчив вкус. Чудя се колко ли често тази вода се обработва и рециклира. Щом си го помислям, ядът ми някак се изпарява и сега се чувствам по-спокойна.
— Как щеше да се чувстваш, ако там бяха твоите родители? — питам тихо Младши.
Харли бавно оставя четката си и ни гледа с интерес. Повече го вълнува отговорът на Младши, отколкото моето бръщолевене.
— Аз не познавам родителите ми — отвръща Младши.
— Починали ли са?
Думите ми прозвучават по-сурово, отколкото ми се иска, но този свят сякаш си е поставил за цел да ме направи по-коравосърдечна.
Младши клати глава.
— Не. Просто никога не съм знаел кои са те. На един Младши не му е позволено да знае. Той трябва да се чувства като дете на целия кораб.
Говори, сякаш рецитира урок, но в думите му има тъга, която едва ли осъзнава. Изглежда малък и самотен. Раменете му са увиснали надолу, сякаш иска да се скрие в тялото си.
— Ти затова ли си тук? — питам Харли.
— Нее. Аз познавам родителите ми. Те са тъкачи долу в Града. Цялото ми семейство са били тъкачи, още от времето на Епидемията. Мисля, че родителите ми бяха разочаровани, когато не продължих семейната традиция, но не знам дали изобщо забелязаха, когато ги напуснах. Не можаха да ме накарат да се интересувам от платове, а аз не можах да ги накарам да проявят интерес към нещо друго. И така се преместих тук. Само Младши тук няма истински родители.
— И така трябва да бъде — казва Младши с глух глас, без да ни погледне. — Но точно сега — продължава, — ако не можем да разберем кой е убил господин Робертсън, можем да се опитаме да разберем защо го е направил.
Прекосявам стаята и отивам до Харли с принадлежностите му за рисуване, и вземам най-голямата четка и чашка с черна боя.
— Хей — казва Харли, но преди той или Младши да могат да реагират, аз бързо изписвам името си с големи букви на стената до прозореца.
— Какво правиш със стената си?
Младши е шокиран.
— Тази стена не е моя — отвръщам. — Нищо на този кораб не е мое.
Под името си добавям всичко, което мисля, че може да ме направи мишена на убиеца: момиче, на седемнайсет години, червена коса. Бяла. Външност — обикновена.
— Ти си красива — казва тихо Младши, но аз се правя, че не го чувам.
После добавям: не участва в мисия.
— Добре — казвам и се обръщам към тях. — Ами господин Робертсън?
Пиша името му на стената до моето.
Младши вдига тънкия пластмасов лист от бюрото ми, който бях разглеждала с удивление. Прокарва пръст по него и той светва като екран на компютър. После започва да почуква по него и на екрана се появяват образи.
— Младши/Старши: достъп осигурен — съобщава от компютъра женски глас.
— Господин Уилям Робертсън — чете Младши от екрана. — Мъж. На петдесет и седем години, латиноамериканец, деветдесет и шест килограма. Специалист по командване. Работил към Морска пехота на Съединените щати. Мисия: организация на офанзивата. Финансиран от ОФР. ОФР? — Той млъква. — Виждал съм го и преди. На една табелка на Ниво кийпъри…
Той се замисля.
— Обмен на финансови ресурси — казвам аз и пиша информацията за господин Робертсън под името му. — Всички в армията се финансират от ОФР. Така и тате беше включен в мисията.
Младши прокарва пръст по екрана.