— Номер 623, ваксиниран — казва тя.
На компютърното нещо се появяват вълниста линия и зелена светлина, а думите й излизат в таблица на екрана.
— Срещу какво ги ваксинираш? — продължавам да я разпитвам.
Какви ли болести по зайците могат да се появят на един затворен кораб?
— Това ги прави по-силни. По-здрави. С по-добро месо. — Тя клечи на петите си и ме гледа. — Ти живееш в Болницата, нали?
Аз кимам.
— Дядо ми го заведоха в Болницата.
— По-добре ли е сега?
— Той умря.
Казва го делово, без ни най-малка емоция, но очите й се овлажняват.
— Съжалявам — казвам аз.
— Защо? — пита тя просто. — Беше му дошло времето.
— Ти плачеш.
Тя трие очите си с мръсни пръсти и на бузата й остава петно от пръст и трева. Гледа сълзата на ръката си, смутена, че от очите й може да бликне такава емоция.
— Няма причина да съм тъжна — казва на уликата, която се стича по пръста й.
Гласът й е равен и монотонен и аз знам, че си вярва, когато ми казва, че не е тъжна, въпреки че тялото й говори противното.
Момичето взема кошницата си и се пресята за компютъра, но той е по-далече, отколкото е предполагала, и се изплъзва от ръцете и. Аз го сграбчвам и съзирам две думи в горния край на екрана: генетична модификация.
— Какво пише там? — соча надписа.
Тя се подчинява, което малко ме изненадва, и започва да чете.
— Генетична модификация за манипулиране на репродуктивните гени и мускулната маса — рецитира със същия монотонен глас. — Планирана увеличена продуктивност: двайсет процента, с увеличена продукция на месо двайсет и пет процента.
— Тези спринцовки не са за ваксиниране — казвам аз и се опитвам да срещна празния и поглед. — Те са свързани с генно манипулиране. Знам го. Майка ми беше специалист по генно инженерство там на… — и млъквам. Тя все още ме смята за смахната, страничен продукт на научен експеримент на борда на кораба. — Виж, не съм такава, каквато казва Старши. Аз съм от Земята, от Земя-Слънце, искам да кажа. Там съм родена. Бях криогенно замразена и се събудих по-рано. А майка ми, там, на Зе… на Земя-Слънце, беше специалист по генно инженерство. Това, което инжектираш на зайците — не е ваксина. То е материал за генна модификация. Ти променяш ДНК на зайците.
Тя кима, сякаш е съгласна с мен, попива всяка дума, но казва.
— Старши каза, че си малоумна и не разбираш нещата.
— Аз наистина съм от Земята — но не това е важното! Виж, работата е там, че тези неща тук са опасни. Генетичната модификация не е нещо, с което можете да си играете, дори и при зайци, особено ако ще ги ядете после. Не осъзнаваш ли какво правиш?
— Старши каза, че това е ваксина — повтаря тя и започва да отстъпва назад.
— Хей, чакай!
Оградата не ми позволява да се доближа.
Момичето спира — но само защото заема позиция да сграбчи друг заек.
— Виж, прочети онова нещо на екрана на компютъра. Там пише, че ги инжектираш с материал за генно модифициране. Виж. Ето там. — Соча към екрана. Тя поглежда към него с любопитство, сякаш търси онова, което й казвам, макар че таблицата се вижда съвсем ясно. — Виж го. Ето там. Виждаш ли изобщо думата „ваксинация“?
Тя клати бавно глава и очите й пробягват по думите на екрана.
— Значи — казвам и чакам да осмисли казаното от мен. Тя не реагира и аз продължавам: — Значи, ти не ваксинираш зайците. Ти модифицираш тяхната ДНК.
Тя се обръща към мен с широко отворени очи и за момент си мисля, че го е проумяла.
— А, не — казва. — Грешиш. Старши така ми каза. Ваксинации. — Тя ми подава кошницата със спринцовки, за да ги разгледам. — Те правят зайците по-здрави. По-силни. С по-хубаво месо.
Понечвам да възразя, но от простодушния и празен поглед на широко отворените и очи ми става ясно, че няма смисъл. Потръпвам, но не е, защото съм потна и ми е студено. Властта на Старши е абсолютна. Не знам защо това момиче е толкова апатично, че не може да проумее истината, която ще й избоде очите, само защото противоречи на онова, което й е казал Старши. Не знам дали Старши не стои и зад изключването на замразените. Но знам със сигурност, че ако е той и ако кара всички да му се подчиняват сляпо като това момиче, нямам никакъв шанс да се опълча срещу него.
34
Младши
На следващата сутрин забелязвам под вратата на стаята ми да се процежда звездна светлина. Излизам навън с прозявка, протягам се и виждам, че Старши е свалил металния екран над навигационната карта и е открил небето с крушките звезди.