— Сериозно — казвам аз, когато виждам как Харли поглежда с копнеж към Болницата. — Аз ще отида до онова житно поле. Там няма никой, всички са в градината или на пътя.
— Ела с мен — казва Харли.
Той ме хваща за ръката и ме дърпа към Болницата, но аз се измъквам.
— Имам нужда да съм навън, наистина. Нуждая се от свеж въздух. Тръгвай! Смея се и го бутам по пътеката. — Не се тревожи за мен.
Харли все още се колебае, но желанието му да рисува е твърде силно.
— Внимавай, Малка рибке — казва той сериозно.
Кимвам с усмивка и той хуква обратно към Болницата, а аз тръгвам бавно в обратна посока към полето.
Бях права. Колкото повече се отдалечавам от градината, толкова по-малко хора се виждат наоколо. Пътеката е всъщност пуста и само стенанията и въздишките наоколо показват, че в полето има хора — зад дърветата или в канавката покрай пътя. Опитвам се да не ги забелязвам. Повръща ми се от гледката на този разюздан секс. Когато живеех на Земята, естествено, съм виждала хиляди пъти по телевизията хора да правят секс. Но не е същото, когато хората го правят под носа ти.
— Тя е.
В първия момент просто замръзвам на място, а в следващи момент ми се иска да хукна. По интонацията на гласа знам, че който и да го е казал, имаше предвид мен. Осмелявам се да хвърля поглед назад. Виждам трима мъже, всички около възрастта на Харли, и тримата вървят след мен. Двамата от тях са ми непознати, най-вероятно фийдъри, които вършат някаква тежка работа, ако се съди по мускулите им.
Стомахът ми се свива.
Разпознавам третия.
Лут, който винаги ме следи с поглед и ме зяпа, когато ме види в Отделението.
— Хей, смахнатата! — подвиква след мен, когато вижда, че ги гледам.
После вдига ръка в подигравателен поздрав, а другите двама се смеят.
Започвам да вървя по-бързо. Чудя се дали стенещата, запъхтяна маса от запотени хора на полето ще реагира, ако извикам за помощ. Не съм много убедена.
Чувам шума от тежките им стъпки зад гърба си. Крачките им са по-големи от моите, а и вече ускоряват ход.
— Не мисля, че си падам по смахнати — казва единия от тях.
— Аз пък си падам — отговаря Лут.
Вече не ми пука какво ще си помислят. Хуквам. Паниката ме зарежда със сила и аз тичам енергично, оттласквам краката си нагоре, после надолу и пак нагоре. Някой псува зад мен и аз разбирам, че преследването е започнало. Минавам напряко през едно поле, но житото ме забавя и след мен остава ясна диря от смачкани класове. Прескачам двойка, която се люби, но те изобщо не ме забелязват, камо ли да видят, че съм в беда. Обръщам се да видя колко близко са мъжете зад мен.
Твърде близко.
А и аз съм много глупава. Препъвам се в друга двойка от извиващи се тела, политам напред и се изтърколвам върху високите остри стебла. Момичето, което е отгоре, ме поглежда със замъглен от сласт поглед и ми се ухилва подканящо. Дръпвам се назад и усещам как житните стебла се огъват и чупят под тежестта на тялото ми, опитвам се да се изправя на крака.
Но не съм достатъчно бърза.
Един от двамата едри фийдъри се хвърля отгоре ми.
Боря се и се опитвам да се изправя, но съпротивата ми само го възбужда повече. Замирам неподвижна и се опитвам да освободя ръцете си. Той притиска китките ми към земята с месестите си юмруци, сега вече и другите двама са тук. Другият фийдър ме сграбчва за глезените. Лут се стоварва на земята до мен и се навежда над лицето ми. Хили се.
Съпротивлявам се. Те всички се смеят с дълбок гърлен смях, който изобщо не е весел.
Извивам глава към голата двойка, в която се препънах.
— Помогнете ми! — казвам умолително.
Жената извива гръб и притиска бедрата си към мъжа под нея.
— Помогнете ми! — вече пищя.
Мъжът под нея поглежда назад към мен, но очите му са празни. Той се усмихва отнесено. Жената също се обръща да ме погледне.
— Боли само първия път — казва тя и продължава да се оттласква ритмично върху мъжа, той стене, тя също стене и те напълно забравят за мен.
Лут разтваря краката ми и разкъсва туниката, показва се фланелката, която нося вместо сутиен, и той ругае, после разкъсва и нея. Остатъците от дрехите се усукват около ръцете ми, но гърдите ми са голи. И макар че съм видяла половината от хората на този кораб да се разхождат наоколо голи в любовна нега, аз се срамувам от голотата си. И съм ужасена.