Лут се навежда над мен и заравя лице в гърдите ми. Опитвам се да се извъртя, но той стене от страст и се притиска още по-силно към бедрата ми. С едната ръка рови в панталоните си, а с другата мачка силно гърдите ми. Фийдърът, който ме държи за ръцете, издава дълбок гърлен стон и се навежда към мен, ближе ръцете ми, започва да ги хапе — в началото леко и игриво, после по-силно. Ако на негово място сега беше гаджето ми Джейсън и правеше това, сигурно щеше да ми хареса.
Фийдърът вдига поглед към мен, когато започвам да плача. Погледът му е празен, само безизразна пустота. Похотта му е като при разгонените животни. При Лут обаче не е така. Широката му усмивка разкрива всичките му зъби. Той ме следи от първия момент, в който ме видя в Отделението.
И той знае.
Виждам го в очите му. Повечето от хората, повечето от фийдърите се държат като животни. Но не и този мъж. Той знае какво прави.
И това му харесва.
Безнадеждно е.
Мъжът, който ме държи за глезените, започва да дърпа панталона ми.
Аз го сритвам и усещам, че петите ми се забиват в зъбите му. Той изкрещява и викът му не е от похот, а от болка. Но Лут твърдо преследва целта си и започва да дърпа панталона ми надолу. Отварям уста, за да извикам, и мъжът, който държи ръцете ми, бързо притиска устата си в моята, забива езика си навътре, върти го и го притиска към небцето ми.
Хапя, докато усетя вкус на кръв. Хапя и когато той се опитва да отдръпне езика си. Когато най-после успява да се освободи, аз изплювам кръвта и пищя.
— Малка Рибке! Ейми!
В гласа на Харли има паника.
— Харли! — крещя с всички сили. — ХАРЛИ!
И тогава той е при мен, и налага с триножника си мъжа, който е разтворил краката ми, триножникът му става на парчета и той продължава да удря мъжете с юмруци. А аз се свивам на топка, стискам зъби и преглъщам сълзите си. Фийдърите офейкват, но Лут остава. Двамата с Харли се въртят един около друг като лешояди около мърша, а плячката съм аз. Лут напада пръв, но Харли го удря силно, той се просва на земята, но не се предава. Харли ме сграбчва за ръката.
— Хайде, хайде — повтаря и ме дърпа.
Панталонът ми се свлича надолу. Аз го придържам с една ръка, с другата съм хванала Харли и тичам, тичам, тичам, дочувам тежките стъпки на мъжа зад мен, а после не ги чувам вече, но още тичам и тичам, и се държа за Харли като за въже, което ще ме измъкне от подводното течение.
42
Младши
Орион ми беше казал, че единственият начин да се справя със Старши е да действам хитро. Досега никога не съм имал повод да бъда хитър.
Не че не знам как да го правя.
Веднага щом вратите на асансьора се затварят и той отнася Ейми, Харли и Док обратно в Болницата, аз преглеждам таблета в ръката си.
Най-напред проверявам данните от биометричния скенер. Асансьорът се е отворил за Харли и той е прекарал цялата нощ на този етаж. Док е бил тук веднъж и после отново рано сутринта, точно преди да се включи дневното осветление, но е останал само няколко минути. Но между неговото и моето име е записано още едно.
Старши/Младши, 07:24 часа
Аз не съм слизал долу в 7,24 часа сутринта. Остава само Старши.
Сега трябва да разбера къде е той.
Това е много просто. Отменям достъпа и искам информация за местоположението на предавателите за връзка.
Увеличавам мащаба. Ето го Док в офиса му. Барти и Виктрия са в общото помещение на Отделението, плътно един до друг. Харли върви по пътеката към полята — от скоростта му разбирам, че тича. Защо ли? Ейми я няма — тя няма предавател.
— Намери Старши — давам команда.
Една от точките започва да премигва в синьо.
Тук е, на това ниво. След пътеките със замразени, зад вратата отсреща. В „другата“ лаборатория на Док.
Вратата е затворена и се чудя дали Старши ще ме пусне вътре, ако почукам. Орион ми беше казал, че Старши не зачита правилата и че те не се отнасят за него. Тогава защо аз трябва да го правя?
Когато влизам в тясната стая, ме посреща миризма на дезинфектант. Една от стените е покрита с редици от прозрачни хладилни тръби. Те са пълни с криогенна течност, в която плуват мехурчета слуз и някакви твърди частички. Знам, че съм тук, за да намеря Старши, но не мога да се стърпя да не погледна отблизо подобното на гел вещество. Във всяко мехурче има нещо като свито, уродливо бобено зърно.