Белият кичур в косата му и белегът, който започваше от лявото му око и стигаше до челюстта му, датираха от детството му — тогава беше паднал от една скала, удряйки главата и лицето си. Дори тогава знаеше, че няма смисъл да ходи при баща си и да му циври насреща — вместо това Реки стисна зъби и изчака болката и мозъчното сътресение да отшумят.
Отношенията с баща му никога нямаше да станат по-добри и Реки отдавна бе престанал с опитите да му се хареса. Възможността да дойде тук от далечната Джоспа бе голямо облекчение за него, ала ето че и тукашното положение не беше съвсем розово. Младежът дори започваше да се чуди дали не беше по-добре да се върне у дома си в пустинята. Вземайки сестра си със себе си.
Поведението на Кръвния Император ставаше все по-неконтролируемо. Едва ли минаваше и ден без кавга между него и жена му. Вярно, че караниците не бяха нещо ново за тях, ала вече надминаваха всякакви граници и след като бе станал свидетел на мига, когато Мос за малко да удари бременната си жена, Реки се тревожеше много за сестра си.
Лараня споделяше всичките си проблеми с брат си и чутото го разстройваше още повече. Кръвният Император бе измъчван от странни сънища, за които говореше с маниакална страст, и дори ги използваше като обвинения срещу жена си. Няколко пъти се беше интересувал дали Лараня му е изневерявала, а веднъж дори направо я бе попитал чие е бебето, което носеше в утробата си. Невъзможността Лараня да забременее толкова дълго време, както и обстоятелството, че жена му бе станала близка с Есзел по времето, когато най-сетне успя да зачене, изглежда се смесваха в съзнанието на Мос, пораждайки най-черни подозрения.
Това, което Лараня не знаеше (за разлика от Реки), беше, че Мос вече бе заплашил Есзел, когато поетът имаше нещастието да се изпречи насреща му по време на един от пиянските му изблици. Пъстрокосият мъж бе споделил страховете за живота си с Реки, ала той сметна, че е по-добре да не занимава сестра си със случилото се. Познаваше я много добре. Тя щеше да използва това като оръжие срещу Мос и в крайна сметка Есзел щеше да затъне в още по-големи неприятности.
Реки бе казал на приятеля си, че най-добре ще бъде да се покрие за известно време, и поетът се бе вслушал в съвета му. Той се бе отправил на пътуване с цел да „събере вдъхновение“ за стиховете си, като предвидливо бе забравил да остави какъвто и да е адрес, на който да го открият. Реки не беше сигурен дали Мос вече бе разбрал за това, или не, ала Лараня бе узнала и се чувстваше горчиво наранена от бягството му.
Обаче не само личният живот на Кръвния Император се разпадаше. Напоследък съветниците му не се осмеляваха нито да го съветват, нито да действат без неговото одобрение. Нищо не се предприемаше по отношение на наближаващата криза и все по-честите известия за глада, върлуващ в по-отдалечените части на империята. Воплите на благородните семейства оставаха нечути.
Реки искаше той и сестра му да се приберат обратно у дома. Тук не беше безопасно нито за нея, нито за детето й. Тя обаче не желаеше да тръгне — каза му, че не можела да изостави мъжа, когото обичала, след което го помоли да остане с нея, тъй като Реки бил единственият й близък човек.
Как можеше да й откаже? Тя беше негова сестра и едва ли на света имаше някой друг, който го обичаше като нея.
Мрачните му мисли бяха прекъснати от прозвъняването на камбанката, висяща пред завесата, закриваща входа на покоите му. Той изруга тихо и се огледа наоколо, търсейки камбанката, с която трябваше да звънне, за да разреши на посетителя да влезе. В пустинята изобщо нямаше подобни глупави обичаи! Най-накрая младежът реши, че няма да се занимава с разни досадни формалности, нито пък ще стане от перваза, където се беше разположил толкова удобно.
— Влез! — извика той.
Младата жена, която отметна завесата настрани, беше поразителна. Чертите й бяха изящни и безупречни, фигурата й беше съвършена, а грацията й — несравнима. Смуглата й кожа и лъскаво черни коси — изтеглени назад и прихванат със сложна система от игли и орнаменти, преди да се спуснат в три тежки плитки по гърба й — бяха признак, че е от Тчом Рин, също като Реки. Устните й бяха покрити с лек гланц, а светлозелените и сини сенки подчертаваха още повече красотата на бадемовите й очи. Жената носеше пустинно облекло — елегантна бяла роба, прихваната на едното рамо с овална смарагдова брошка, оставяща другото й рамо голо.