Миг по-късно вече бе забравил за това.
Той остави ножа на големия поднос, където лежаха другите му инструменти, и се приближи до огнището, сядайки до него. Както винаги, кроеше нещо.
Предателството бе извършено. Родовете Керестин и Коли бяха събрали огромна армия, но все още не достатъчно огромна, че да успее да превземе могъщата столица. След няколко години — може би, но не и сега. През тези няколко години обаче хората можеха да открият източника на покварата. Бяха му докладвали за някои слухове, при това поразително точни, които се разпространяваха тихомълком в императорския двор. Те го безпокояха. Скоро върлуващият глад щеше да доведе народа до тотално отчаяние и тези слухове можеха да накарат благородниците да насочат гнева си от Мос към Чаросплетниците.
Нямаше време за губене. Какре реши да примами враговете на Мос по-близо.
Предложението, което бе отправил към баракс Авун ту Коли, бе прието добре; ала Авун беше подла змия, която можеше да ухапе както този, който посягаше да го удари, така и онзи, който му протягаше ръка. Дали Авун му вярваше? И можеше ли да убеди Григи ту Керестин също да му повярва?
„Трябва да удариш точно в мига, когато ти кажа!“ — помисли си той. — „Или всички тези усилия ще идат на вятъра.“
По-обезпокояващо от това обаче бе съобщението, изпратено от самата Императорска цитадела, което някой бе пуснал по куриер, когото Какре бе пропуснал да разпита. Нямаше представа кой го е изпратил, ала бе сигурен, че Авун го е получил и много искаше да се запознае със съдържанието му. Някаква друга двойна игра? Кой обаче се осмеляваше да сключва договори под носа му?
Това тормозеше съзнанието на Вещера така, както той самият тормозеше Кръвния Император.
През нощта, когато Мос изпадна в пиянски сън, Какре изплете специални сънища за него. Сънища, изпълнени с изневяра и гняв, с безсилие и злоба. Кошмари, които трябваше да го тласнат в посоката, в която Върховният Чаросплетник искаше да го насочи. Рискът беше голям, защото, ако Мос насочеше подозренията си към него, всичко щеше да бъде изгубено. Дори и най-добрите Чаросплетници понякога бяха несръчни — Вещерът си помисли за ставите, които го боляха, и се запита дали уменията му да чаросплита също бяха пострадали — и след тях можеха да останат следи, които да започнат да загнояват, докато жертвата не осъзнаеше какво се беше случило с нея. Ако Мос не пиеше толкова много и вече не беше съсипан от всевъзможни грижи, Какре нямаше да се реши на подобна стъпка; ала за щастие Кръвният Император бе станал неуравновесен дълго преди Върховният Чаросплетник да започне да се меси в съзнанието му.
„Лъжи, измама, предателство. И само Чаросплетниците имат значение.“
Той седеше в парцаливата си роба, съшита от парчета кожа и малки кокалчета, а тази фраза не спираше да се върти в главата му. Единствено Чаросплетниците бяха от значение. Те трябваше да продължат своето дело. И работа на Какре беше — не, не работа, а призвание — да използва и манипулира настъпващата криза, така че да осигури оцеляването им. Вещерът съзираше само един изход от тази ситуация, ала това изискваше играта да се играе изключително умело и предпазливо, защото и най-малката грешка щеше да доведе до катастрофа.
Фигурите бяха по местата си. Ала самата дъска вече беше нечия собственост.
Двадесет и първа глава
Обсаденият град Зила се извисяваше студен и мрачен в здрача, подобен на разкривена корона върху несиметричния хълм. Стотици жълтеникави светлинки горяха в тесните прозорчета на сградите му, а долу могъщите води на Зан лъщяха в черно. Високо в небето се издигаше Нерин, изгряла още преди появата на първите звезди, и обливаше света със зеленикавото си сияние.
Войниците бяха обградили града, разполагайки редиците си така, че да бъдат извън обсега на лъковете и топовете на защитниците. Наброяваха седем хиляди души, представящи четири от благородните семейства. Издигаха се шатри и се сглобяваха мортири. Лагерните огньове, маркиращи периметъра на обсадата, искряха като скъпоценни камъни в сумрака. Императорските войници бяха разположили свои собствени топове от двете страни на Зан, за да предотвратят всеки евентуален опит за бягство по реката — било то надолу или нагоре по течението. Отсъствието на каквито и да е лодки покрай кейовете не ги засягаше. Не можеха да си позволят никакви рискове. Никой не трябваше да се измъкне.