Той отново взе да обикаля из оскъдно обзаведеното помещение, чиято мебелировка се състоеше от маса, писалище, диванче и няколко рогозки. Запалени фенери висяха от куките на тавана, а зад единствения прозорец сумракът се сгъстяваше. Кседжен едва ли би могъл да бъде обвинен, че тъне в разкош като някогашния Губернатор.
Мишани реши да бъде максимално директна.
— Защо бях доведена тук? — попита.
— В кабинета ми?
— В Зила.
— О! — мъжът изщрака с пръсти. — Отчасти от милосърдие, отчасти поради недоразумение. Баккара, защо не си обяснил?
Мишани се обърна към войника, а лицето й сякаш питаше безмълвно: „Да, защо не си ми обяснил?“. Това бе едно от малкото неща, за които воинът бе отказал да говори; изглежда, чакаше разрешението на Кседжен.
— Ами, първо заради вашия приятел Чиен — избоботи той, почесвайки наболата си буза. — Дори и да не бяхте с него, нямаше как да го оставим в състоянието, в което беше. После…
— Дотук бяхме с милосърдието — прекъсна го водачът на Айс Маракса. — Що се отнася до вас, Баккара просто направи една напълно разбираема грешка, предполагайки, че все още сте свързана с благородните фамилии и че ще можем да ви използваме, за да накараме баракс Коли да се намеси на наша страна.
Якият мъжага изглеждаше сконфузен. Той вдигна извинително рамене, ала Мишани не му обърна внимание. Това не я беше засегнало.
— По времето, когато ме уведомиха за вашето присъствие, портите вече бяха затворени и ние нямаше как да ви изведем оттук — продължи домакинът й. — Разбира се, аз веднага си дадох сметка, че не сте толкова ценна, колкото си въобразяваше Баккара — ако извините прямия ми изказ — защото знаех, че отношенията ви с баща ви напоследък не са особено цветущи. Пък и след като вие сте нещо като героиня за Айс Маракса, едва ли бих ви използвал като разменна монета, дори и да исках да ви върна на баракс Авун.
— Радвам се да чуя това — рече младата жена. — Трябва ли да разбирам, че отношенията с баща ми са известни сред всички привърженици на Айс Маракса?
— Само на мен и неколцина други — изстреля чернокосият мъж, още преди да е завършила изречението си. — Мнозина от нас бяха част от висшите ешелони на Либера Драмач, не забравяйте това; и ние все още бяхме там, когато вие пристигнахте в Лоното. Разбирам,че сте били от неоценима помощ за организацията на Заелис, поддържайки илюзията, че все още сте част от рода Коли.
— И продължавам да съм, доколкото ми е известно — каза малко остро събеседничката му. — Баща ми още не се е отказал от мен. — Въпреки че се опита да ме убие два пъти, добави мислено тя.
— Изглежда, последната книга на майка ви не е допринесла особено за разрешаването на конфликта — отбеляза Кседжен.
— Времето ще покаже — каза Мишани. Всъщност, още не се беше замисляла за последиците, които най-новият сборник с разкази за Нида-джан на Мураки ту Коли можеше да предизвика.
Кседжен прочисти гърлото си, продължавайки неуморно да кръстосва стаята от единия до другия край.
— Няма да ви баламосвам с излишни приказки, госпожице Мишани — каза той. — Вие можете да се окажете от голяма полза за нашата кауза. Една от спасителките на Лусия. Някой, който я познава много добре. — Чернокосият мъж впери пронизващия си поглед в нея. — Можете да сторите чудеса с бойния дух на гражданите и да засилите доверието в нашата организация.
— Какво искате да направя?
Домакинът й спря за момент неуморния си ход.
— Да ни поддържате. Публично.
Младата жена се замисли.
— Първо трябва да науча някои неща.
— Аха — кимна Кседжен. — Тогава ще се опитам да отговоря по най-добрия начин на въпросите ви.
— Какво правите тук в Зила? — попита, а погледът й сякаш пламтеше. — По какъв начин това, което вършите, служи на целите на Айс Маракса?
— Публичност — гласеше отговорът. — Изминаха доста години, откакто чухме за първи път за неземната същност на Престолонаследничката, и доста време, откакто се отцепихме от Либера Драмач, чиито по-… — той махна с ръка, докато търсеше подходящата дума, — светски разбирания им пречеха да зърнат цялостната картина. През това време Айс Маракса се опита да разпространи добрата вест, че в Сарамир има някой, който може да ни избави от злото на Чаросплетниците, да сложи край на гнета над селяните и да премахне покварата, която разяжда плодотворната ни земя.
Мишани следеше с присвити очи патетичния му изблик. Знаеше, че Баккара се беше пошегувал за фанатизма на своя предводител, ала не можеше да отрече, че в думите на войника имаше зрънце истина. Сега, след като вече се бе срещнала с Кседжен, подозираше, че Баккара едва ли се чувстваше много комфортно в компанията на лидера на Айс Маракса.