— Обаче разпространението на добрата вест не е достатъчно — продължи тъмнокосият мъж, размахвайки показалец във въздуха. — Престолонаследничката е мълва, шепот на надеждата, ала повечето хора се нуждаят от нещо повече от слухове, за да бъдат мотивирани. Ние трябва да бъдем заплаха, което да се взима насериозно. Благородните семейства трябва да говорят за нас, за да могат слугите им да видят колко са разтревожени… да видят, че дори най-влиятелните аристократи се страхуват от последователите на Лусия. Едва тогава ще ни повярват и ще се стекат при нея, когато тя ги призове… в деня, когато ще се завърне триумфално, за да се възкачи на престола.
Кседжен се спря до прозореца и остана загледан в мрака. Мишани хвърли бърз поглед към Баккара и той й се усмихна леко в отговор.
— Ала въпреки усилията ни, не можахме да накараме империята да ни обърне нужното внимание — продължи чернокосият мъж, обръщайки се отново към тях. — До този момент. Дейността ни в Зила датира от доста време, ала настъпващият глад ни осигури идеална възможност да предприемем решителни действия. Фактът, че Губернаторът бе складирал цялата тази храна… сякаш самият Оча ни бе дал благословията си. Можем да издържим цяла година зад тези стени. А през това време в империята едва ли ще остане някой, който да не е чул за Айс Маракса и да не знае за каузата ни.
— Не сте ли загрижени за Лусия? — попита го Мишани. — В крайна сметка, ако цялата империя научи за нея, можете да сте сигурен, че Чаросплетниците ще започнат да я издирват по-усърдно от всякога. Само защото се смята, че е мъртва и способностите й не са широко известни, успяхме да я запазим в безопасност толкова дълго време.
— Чаросплетниците ще продължават да си мислят, че е мъртва — натърти Кседжен. — Ще си мислят, че само си губим времето с разни нелепи слухове. Освен това никога няма да я намерят. Как обаче Либера Драмач се подготвя за момента, когато тя порасне? Никак! Ние подготвяме цяла армия — армия от обикновени хора — и щом настъпи денят, когато Лусия ще разкрие съществуването си пред света, те моментално ще видят, че мълвата за надеждата им е истинска, и ще се стекат под знамето й.
Мишани внезапно изпита желание да го попита за какво знаме говореше. Ако целта на Кседжен беше да създаде цяла армия за някогашната Престолонаследничка, значи предполагаше, че Лусия искаше такава армия. Младата жена се замисли дали чернокосият мъж би говорил така, ако познаваше момичето като нея. Не като някакъв славен военачалник или някаква божия пратеничка, а като едно младо момиче.
Ала тя не хранеше никакви илюзии, че ще успее да промени възгледите на Кседжен. Не искаше да си разваля отношенията с него, ето защо предпочете да си замълчи.
— Ами обсадата? — попита. — Как възнамерявате да се справите с този проблем? В крайна сметка, с колкото и храна да разполагате, все ще свърши някой ден.
— Знаете какво става в Аксками, госпожице Мишани — изстреля той, без да я изчака да завърши изречението си. — Благородните семейства ще имат толкова много грижи през тази година, че едва ли ще им е до нас. Сама виждате с какъв ентусиазъм дойдоха пред стените на Зила. Само погледнете тази армия! — Той махна пренебрежително към прозореца. — Поддържаме връзка с нашите хора извън Зила, които вече обикалят сред народа и популяризират нашето дело. Новината ще се разпространи светкавично. Всичко може да се промени за една година, ала каквото и да стане, всеки сарамирец ще знае името на Лусия ту Еринима, преди да сме приключили с тукашните си дела!
Лидерът на Айс Маракса неусетно бе повишил тон, а очите му пламтяха. Мишани не се съмняваше, че Кседжен навярно бе изключителен оратор, когато застанеше пред публика. Освен това бе напълно убеден в правотата си.
— Ще ни помогнете ли, госпожице Мишани?
— Ще си помисля — рече тя. — Но имам едно условие.
— Сигурно искате да сложим край на пленничеството ви — отново я изпревари домакинът й. — Добре. Това ще е знак на доверие. Можеше да стане и по-скоро, ала бях зает с други грижи. Не ви искам като затворник, а като съюзник.
— Имате моите благодарности — рече младата жена. — Ще обмисля добре вашето предложение.
— Предполагам, няма нужда да ви казвам, че свободата ви се простира само до стените на града — добави Кседжен. — Ако се опитате да напуснете Зила, ще бъдете застреляна. Обаче съм сигурен, че едва ли бихте направили подобна глупост.